О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 20.12.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2416/2016 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на О. Л. И. И., регистрирано в Търговския регистър в Република М. острови, чрез адвокат В. Д. от Софийска адвокатска колегия, против определение № 125 от 18.04.2016 г. по ч. т. д. № 111/2016 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд разпореждане № 351 от 01.02.2016 г. по т. д. № 304/2015 г. С първоинстанционния акт е върната подадената от дружеството частна жалба вх. № 21952 от 14.12.2015 г. срещу постановеното по делото определение № 1279 от 05.11.2015 г. за прекратяване на производството по същото като недопустимо поради липса на материална и процесуална правоспособност на ищеца и на надлежна представителна власт на упълномощения от него адвокат.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не е изпълнил дадените му указания за установяване актуалното си състояние, като счита, че този извод е необоснован и при формирането му е извършена неправилна преценка на представените от него с молбата му от 06.10.2015 г. доказателства. Релевира оплакване и за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК да му укаже в какво се състои нередовността на исковата молба, а директно е прекратил производството по делото. Като неоснователно преценява и становището на съда, че не е ясно на коя дата са издадени пълномощните за представляване на ищцовото дружество.
Като значими за допускане на касационното обжалване, с поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Допустимо ли е съдът да наруши разпоредбата на чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК и да откаже да даде изрични указания на страната за отстраняване на допуснатите нередовности; 2. Допустимо ли е производството по едно дело да бъде прекратено поради неизпълнение на съдебно разпореждане, без да е даден срок за отстраняване на констатираните нередовности”. В подкрепа на твърдението за противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС и другите съдилища са представени: определение № 466 от 20.09.2011 г. по ч. гр. д. № 244/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.; определение № 621 от 02.11.2010 г. по ч. гр. д. № 600/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; определение № 900 от 01.12.2014 г. по ч. гр. д. № 5974/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 411 от 11.02.2015 г. по ч. гр. д. № 359/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] (в производство по несъстоятелност) – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 16.11.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е върната подадената от дружеството частна жалба вх. № 21952 от 14.12.2015 г. срещу постановеното определение № 1279 от 05.11.2015г. на Бургаски окръжен съд за прекратяване на производството по т. д. № 304/2015 г., въззивният състав е приел, че не са изпълнени дадените от първостепенния съд указания във връзка с редовността на частната жалба. По-конкретно, въз основа на задълбочен анализ на представените от частния жалбоподател документи, Бургаски апелативен съд е преценил, че същите не доказват актуалното състояние на дружеството-частен жалбоподател, т. е. че това дружество съществува понастоящем, както и кои са представляващите го лица. Освен това, за недоказано е счетено и надлежното учредяване на представителна власт в полза на упълномощения процесуален представител на дружеството – адвокат В. Д..
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, достатъчно основание за което е липсата на задължителната предпоставка за това по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените в изложението два въпроса не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретното дело съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като те са относими към правилността на постановеното от първоинстанционния съд определение № 1279 от 05.11.2015 г. по т. д. № 304/2015 г. за прекратяване на производството по делото като недопустимо, а не към правилността на постановеното от въззивния съд определение № 125 от 18.04.2016 г. по ч. т. д. № 111/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане № 351 от 01.02.2016 г. по т. д. № 304/2015 г. за връщане на частната жалба срещу прекратителното първоинстанционно определение. Поради това, че са свързани с твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, касаещи отстраняване нередовността на исковата молба, въпросите на частния касатор не са били предмет на обсъждане в обжалваното въззивно определение и следователно не са обусловили изхода на частното въззивно дело. Ето защо, същите не могат да обосноват и допускане на касационното обжалване на постановеното от Бургаски апелативен съд определение. С оглед липсата на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на тях не следва да се извършва преценка на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 125 от 18.04.2016 г. по ч. т. д. № 111/2016 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: