О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 22.11.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2477/2018 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат П. К. от САК, като процесуален пълномощник на С. Н. Н. и Д. Н. А., срещу определение № 1672 от 29.05.2018г. по в. гр. д. № 2822/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на ДДС върху определеното на адвоката възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно като постановено в противоречие с разпоредбата на § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и формираната по приложението й съдебна практика. Развити са подробни съображения срещу извода на съда, че върху дължимото възнаграждение за оказана безплатна правна помощ не се начислява ДДС, аргументиран с Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС. Според частните жалбоподатели, с присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга и същата става обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС, като за регистрирания адвокат, представляващ данъчно задължено лице, възниква задължение за внасяне на дължимия ДДС.
Ответникът по частната жалба – Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, изразяваща се в искане за присъждане на ДДС върху определеното на пълномощника на ищците възнаграждение за оказана в първоинстанционното и въззивното производство безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК, съдебният състав е приел, че данъкът е публично вземане и начинът на начисляването му се урежда с императивни правни норми, поради което е недопустимо с наредба (§ 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) на съдилищата да се възлага начисляването на ДДС върху адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ. Изразил е становище, че ДДС не може да бъде неразделна част от възнаграждението, при положение че самото възнаграждение подлежи на облагане с данък и поначало се начислява от регистрираното лице (чл. 86 ЗДДС), както и че данъчната основа не може да включва ДДС.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно.
Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Посочената разпоредба регламентира ясно и недвусмислено начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалият правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, без да провежда разграничение дали адвокатското възнаграждение е определено по договор между адвоката и клиента или е присъдено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Поради това, в случай, че оказалият безплатната правна помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, върху дължимото му с оглед изхода на делото и защитения материален интерес възнаграждение следва да се прибави и ДДС в размер на 20%. Обратен на горния извод не може да бъде направен нито от разпоредбите на ЗДДС, нито от разпоредбите на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, на която въззивният съд се е позовал общо, без да посочва конкретни разпоредби в нея.
По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като на пълномощника на ищците следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната им безплатна правна помощ в размер на 910.80 лв. (с ДДС), включваща 423.60 лв. – възнаграждение за първата инстанция и 487.20 лв. – възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1672 от 29.05.2018 г. по гр. д. № 2822/2017 г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 70 от 08.01.2018 г. по гр. дело № 2822/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на адвокат П. К. от Софийска адвокатска колегия, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 910.80 лв. (деветстотин и десет лева и осемдесет стотинки) – адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ за първата и въззивната инстанции.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: