О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 30.10.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 2527/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], [община] срещу определение № 185 от 10.05.2017 г. по ч. т. д. № 101/2017 г. на Бургаски апелативен съд, с което е уважена подадената от Апостол С. Б., С. А. Б. и П. А. Д. молба по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по това дело определение № 143 от 30.03.2017 г. чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Частният жалбоподател счита атакуваното определение за неправилно по съображения, че в договора за правна защита и съдействие не е посочен изрично нито начинът на плащане на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответниците, нито дали и как е заплатено същото. Освен това твърди, че поради липса на представен от ответниците списък по чл. 80 ГПК изменението на посочения съдебен акт в частта за разноските е недопустимо, както и че не е ясен предметът на договора за правна помощ, сключен между насрещните страни и техния процесуален пълномощник.
Ответниците по частната жалба – Апостол С. Б., С. А. Б. и П. А. Д., всички от [населено място], [община] – молят за оставяне на същата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 23.06.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да уважи молбата на Апостол С. Б., С. А. Б. и П. А. Д. за допълване на определение № 143 от 30.03.2017 г. чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., въззивният съд е приел, че искането е направено своевременно – с отговора на частната жалба; че е подкрепено с доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение и че е дължимо, с оглед изхода на делото.
Обжалваното определение е правилно.
На първо място, неоснователно е възражението на частния жалбоподател за недопустимост на присъждането на разноски по реда на чл. 248 ГПК предвид липсата на представен от ответниците списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представянето на такъв списък е условие за допустимостта на молбата само в хипотезата, когато се иска изменение на съдебния акт (решение/определение) в частта за разноските, но не и в хипотезата, когато се иска допълването му по причина, че съдът е пропуснал да се произнесе по надлежно и своевременно заявено от страната искане. Именно такъв е и настоящият случай, доколкото въззивният съд е бил сезиран с искане за присъждане на разноски от страна на ответниците по частната жалба, съдържащо се в отговора на същата, но е пропуснал да се произнесе по това искане.
Неоснователно е и твърдението на частния жалбоподател за липса на доказателства за реално заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Видно от приложения към отговора на частната жалба договор за правна защита и съдействие, в същия изрично е посочено, че дължимата на адвоката сума 300 лв. е платена в брой, като в графата „Изплатен доход” думите „в брой” са оградени с черти от четири страни. С оглед отразяването, че сумата е изплатена в брой, без значение е липсата на изрично посочване в договора какъв е уговореният от страните начин на плащане на адвокатското възнаграждение.
На последно място, несъстоятелно е и твърдението за неяснота на предмета на договора за правна помощ и съдействие, сключен от ответниците и техния процесуален представител. В него недвусмислено е посочено, че предметът му е „оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в отговор на ч. ж. с/у разпореждане № 74 от 09.01.2017 г. на БОС по т. д. № 522/2015 г”.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 185 от 10.05.2017 г. по ч. т. д. № 101/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: