5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 15.04.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1892/2019г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България” АД, [населено място] против решение № 821 от 09.04.2019 г. по гр. д. № 4676/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 115 от 23.04.2018г. по гр. д. № 630/2017 г. на Пернишки окръжен съд и е прекратено производството по предявения от Албена И. С. и Р. С. С. срещу банката-касатор иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземания за главница, лихви и такси по договор за кредит № HL 36033 от 11.07.2008 г., предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд за недопустимост на производството по предявения иск по чл. 422 ГПК, произтичаща от липсата на предпоставки ищцовата банка да реализира вземанията си по реда на чл. 417, т. 2 ГПК предвид сключените от нея договори за цесия – за прехвърляне на вземанията й към ответниците по настоящото дело на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и за придобиване отново на същите вземания с последващ договор от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Според касатора, този извод е в противоречие с разяснителните мотиви по т. 5, б. „г“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г на ОСГТК на ВКС, както и с измененията на разпоредбата на чл. 415 ГПК, предвиждащи, че в хипотезата, когато не са налице предпоставки за издаване на заповед за изпълнение, съдът е длъжен да даде указания на заявителя да предяви иск, с който да се продължи заповедното производство, за да не се губят внесената държавна такса и процесуално време.
Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. След като е подаден иск за установяване на вземането вследствие на възражение на длъжниците по чл. 414 ГПК и впоследствие разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено, следва ли производството по предявения иск да продължи съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК или същото следва да бъде прекратено; 2. Следва ли въззивният заповеден съд при отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение да даде указания на кредитора да предяви иск при хипотези: 2а – предявен е установителен иск вследствие възражение на длъжника; 2б – няма подадено възражение и съответно не е предявен установителен иск; 3. Облекченият режим за банките по чл. 417, т. 2 ГПК предвижда издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 413 ГПК на обжалване подлежи разпореждането за незабавно изпълнение. В процесния случай е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилен изпълнителният лист, но не и заповедта за изпълнение. Доводите на въззивния съд по обжалваното в настоящото производство решение са единствено относно облекчения режим за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение, но не и относно заповедта за изпълнение. Следва ли да се обезсилва и заповедта за изпълнение; 4. Следва ли при предявен установителен иск съдът да даде указания за преминаване от установителен в осъдителен иск и ако да, то при какви условия“.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с разяснителните мотиви по т. 5, б. „г“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г на ОСГТК на ВКС (чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК), както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответниците по касация – Албена И. С. и Р. С. С. – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 05.08.2019 г. Претендират присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за безспорно установено, че: Между „Юробанк България“ АД и Албена И. С. и Р. С. С. е сключен договор за кредит за текущи нужди № HL 36033 от 11.07.2008г., с който банката е предоставила на физическите лица кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на сумата 30 000 лв.; Кредитът е усвоен на 22.07.2008 г.; С договор за цесия от 05.09.2008 г. „Юробанк България“ АД е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД всички свои вземания, произтичащи от процесния договор за кредит, като в периода от 2009 г. до 2014 г. условията по него са предоговорени със седем допълнителни споразумения; С договор за цесия от 27.05.2015 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило на банката обратно вземанията си по процесния договор за кредит; По подадено от банката срещу солидарните длъжници Албена И. С. и Р. С. С. заявление по чл. 417, т. 2 ГПК е образувано ч. гр. д. № 5474/2016 г. на Пернишки районен съд и на 28.11.2016 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист; В резултат от обжалването на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, обективирано в заповедта за изпълнение, с определение № 67 от 30.01.2018 г. по в. ч. гр. д. № 674/2017 г. на Пернишки окръжен съд това разпореждане е отменено, а издаденият въз основа на него изпълнителен лист – обезсилен.
С оглед предвиденото в чл. 269 ГПК задължение за служебно произнасяне по допустимостта на обжалваното решение, въззивният съд е преценил, че същото е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск. Позовавайки се на конкретна практика на касационната инстанция, решаващият състав е приел, че след извършената цесия на вземанията по процесния кредит в полза на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД банката е изгубила качеството си на кредитор по него и вече не е сред лимитативно изброените в чл. 417, т. 2 ГПК субекти, които могат да се ползват от облекчената процедура на заповедното производство, като това й качество не е възстановено след извършената в нейна полза втора цесия, защото същата не води до възстановяване на първоначалното правоотношение по договора за кредит. Изразил е разбирането, че правата на банката следва да бъдат защитени по общия исков ред.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставените от касатора въпроси не са обуславящи за изхода на конкретното дело, т. е. по отношение на тях не е изпълнено задължителното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите са поставени с оглед твърдението на ищеца, че предявеният от него установителен иск е допустим, тъй като разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в издадената по реда на чл. 417, т. 2 ГПК заповед за изпълнение срещу двамата ответници, впоследствие е отменено. Видно обаче от мотивите на обжалвания акт, изводът на въззивния съд за недопустимост на производството по чл. 422 ГПК е аргументиран със съвсем различни съображения. Въззивният съд се е позовал единствено на липсата на предпоставките по чл. 417, т. 2 ГПК, произтичаща от обстоятелството, че след цедиране на вземанията си по процесния договор за кредит банката е изгубила качеството си на кредитор по него и затова не е сред лицата, за които е допустимо подаване на заявление по чл. 417, т. 2 ГПК. При преценката за недопустимост на исковото производство решаващият състав изобщо не е взел предвид и не е придал никакво значение на отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение. Ето защо, обвързаните с този факт въпроси са ирелевантни за изхода на делото и не могат да обосноват допускане на касационния контрол.
Независимо от това, следва да се отбележи, че по отношение на поставените от касатора въпроси не са осъществени и заявените две основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. От една страна, не може да се счете за доказано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разяснителните мотиви по т. 5, б. „г“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г на ОСГТК на ВКС, на които се позовава касаторът, не представляват релевантна практика за случая, тъй като те касаят друг въпрос, а именно – издаването на обратен изпълнителен лист в хипотезата на отменено разпореждане за незабавно изпълнение, какъвто въпрос по настоящото дело не е обсъждан. От друга страна, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено само бланкетно – с цитиране на разпоредбата, без обаче да е обосновано наличието на формиращите я две кумулативни предпоставки, което, съгласно указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е задължение на касатора. С оглед на това, същото не подлежи на обсъждане.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, искането на ответниците по касация за присъждане на разноски не може да бъде уважено поради липсата на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 821 от 09.04.2019 г. по гр. д. № 4676/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: