О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 10.05.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 225/2017
година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Ш. заря“, [населено място] срещу решение № 121 от 11.11.2016 г. по в. т. д. № 448/2016 г. на Шуменски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено постановеното от Шуменския районен съд, VIII състав решение № 451 от 17.06.2016 г. по гр. д. № 649/2016 г. за осъждане на Кооперация „Ш. заря“ да предостави на основание чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗК на Е. И. Ф., Н. Д. А. и Й. М. Й. следната информация на хартиен носител: 1. Преписи от протоколите на всички проведени заседания на управителния съвет на кооперацията за времето от 01.10.2015 г. до 29.02.2016 г.; 2. Препис от щатно разписание на Кооперация „Ш. заря“ актуално към 01.02.2016 г.; 3. Информация/сведение за изплатените от Кооперация „Ш. заря“ суми в лева по месеци на лицето П. Г. Й. – член – кооператор и служител при Кооперация „Ш. заря“ за времето от 01.10.2015 г. до 29.02.2016 г.; 4. Информация/сведение за изплатените от Кооперация „Ш. заря“ суми в лева за адвокатски и юридически услуги за периода от 01.10.2015 г. до 29.02.2016 г. по месечно, без да се посочват и конкретизират поименно адвокатите и адвокатските дружества, на които са изплатени суми.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради липса на правен интерес от предявяване на субективно съединените осъдителни искове, тъй като естеството на твърдяното от ищците притезание не предполага възможност за принудително изпълнение на съдебното решение. Касаторът излага аргументи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва, че предявяването на исковете предполага накърняване на лични имуществени или неимуществени права на член-кооператорите, които разполагат с правото да искат информация относно изпълнението на приетите решения и имат достъп единствено до Книгата на член- кооператорите. Твърди, че информацията, поискана от ищците, е публична и същата се съдържа в Годишния финансов отчет на кооперацията.
Като обосноваващи допускането на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е предявяване на осъдителен иск от член-кооператор в хипотезата на чл. 60, във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗК; 2. При наличието на официални документи – Годишен финансов отчет, Отчет на председателя на Управителния съвет и Отчет на Контролния съвет, приети от Общото събрание и публикувани в Търговския регистър, материализиращи информация относно направените от кооперацията разходи, длъжен ли е управителният орган на кооперацията да предоставя индивидуална такава информация на член-кооператорите, при поискване от тяхна страна; 3. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗК, съгласно която членът на кооперацията има право да иска информация от нейните органи за изпълнението на приетите решения, следва ли да се тълкува разширително и да включва не само изпълнението на приетите решения, а и самите решения на органите на кооперацията, материализирани на хартиен носител“. Допускането на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците – Е. И. Ф., Н. Д. А. и Й. М. Й., всички от [населено място] – заявяват становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 09.01.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди постановеното от Шуменския районен съд, VIII състав решение № 451 от 17.06.2016 г. по гр. д. № 649/2016 г., въззивният съд, позовавайки се на чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗК, е приел наличието на правен интерес за член-кооператорите от предявяването на субективно съединените искове, тъй като кооперацията не е предоставила поисканата информация. Изложил е съображения, че данните, съдържащи се в Годишния финансов отчет, са обобщени и от тях не може да се извлече поисканата информация, която има отношение към неимуществото право на член-кооператорите да осъществяват контрол върху дейността на органите на кооперацията за законосъобразното и целесъобразно разпореждане с имуществото й и за спазването на чл. 33а от Устава на същата.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените първи и втори въпрос са значими за изхода по конкретното дело, но не могат да обосноват допускането на касационен контрол поради недоказаност на поддържаното спрямо тях основание едновременно да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С оглед на задължителните постановки по т. 4 на Тълкувателно решение 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът не е изложил конкретни доводи относно двата аспекта на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като единствено е посочил, че „е налице оскъдна и противоречива практика“. Ако в действителност има противоречива практика на съдилищата по поставените въпроси, то тя би следвало да обоснове наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК с конкретни влезли в сила актове на различни по степен съдилища, постановени по същите правни въпроси.
По отношение на третия материалноправен въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият има изцяло хипотетичен характер. По смисъла на т. 1 на Тълкувателно решение 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос не може да се счете за обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на задължителната предоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да е необходимо обсъждането на заявеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице и вероятност въззивното решение да е недопустимо, в която хипотеза касационната инстанция е длъжна служебно да допусне касационния контрол. Според касатора, предявените искове са процесуално недопустими, тъй като „естеството на ищцовото притезание не предполага възможност за принудително изпълнение на решението по делото”. Това становище не може да бъде споделено предвид обстоятелството, че по отношение на осъдителните искове (каквито именно са и процесните) правният интерес съществува винаги. Отделно от това, следва да се отчете и наличието на изрично регламентирани в закона способи за принудително изпълнение на притезания за действия на длъжника (чл. 526 и чл. 527 ГПК).
Поради изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на всеки от ответниците разноски за настоящото производство в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение, чието договаряне и заплащане се установява от представените с отговора на касационната жалба договори за правна защита и съдействие № 76978/06.01.2017 г., № 76980/06.01.2017 г. и № 76979/06.01.2017 г., както и вносни бележки от 05.01.2017 г., 06.01.2017г. и 09.01.2017 т., издадени от ТБ „И. А. Б.”, Клон Шумен.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 121 от 11.11.2016 г. по в. т. д. № 448/2016 г. на Шуменски окръжен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА Кооперация „Ш. заря“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Е. И. Ф., [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 3 сумата 500 (петстотин) лева – разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА Кооперация „Ш. заря“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Н. Д. А., [населено място], [улица], вх. 2, ет. 4, ап. 41 сумата 500 (петстотин) лева – разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА Кооперация „Ш. заря“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Й. М. Й., [населено място], [улица] сумата 500 (петстотин) лева – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: