О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 23.11.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2497/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 12583 от 10.06.2014г. по гр. д. № 7837/2014 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав. С обжалвания акт е обезсилено постановеното от Софийски районен съд, Гражданско отделение, 78 състав определение от 15.04.2014 г. по гр. д. № 4153/2013 г., с което е отхвърлено искането на дружеството-частен касатор по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] (с предишно наименование [фирма]) – моли за отхвърляне на същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 02.02.2015 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай. Касае се за обективно съединени искове за неплатена цена на стоки по договори за покупко-продажба, сключени между търговци, цената на всеки от които е под установения в закона минимален размер. Предвид липсата на сключен между страните изричен писмен договор за доставка на стоки, следва да се счете, че всяка от процесните фактури обективира отделна сделка за търговска продажба на стоки. Поради това, вземането по всяка фактура е предмет на защита със самостоятелен иск и именно с оглед на неговата цена, а не с оглед сбора от цената на исковете по всички фактури, би била преценявана и допустимостта на касационния контрол на евентуално въззивно решение. Следователно, тъй като евентуално въззивно решение не би подлежало на касационен контрол, такъв е недопустим и за обжалваното въззивно определение по разноските.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 12583 от 10.06.2014г. по гр. д. № 7837/2014 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: