О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 11.07.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3119/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [община] и [фирма], [населено място] срещу решение № 131 от 30.04.2015 г. по в. т. д. № 153/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 54 от 02.12.2014 г. по т. д. № 72/2014 г. на Търговищки окръжен съд.
Касаторът [община] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният акт за отхвърляне на предявения срещу [фирма] обективно съединен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 50 000 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението за инвестиции по договор от 07.05.2009г. за продажба на обект общинска собственост. Поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода за недължимост на претендираната неустойка, като твърди, че са налице всички предпоставки за присъждането й – ясна и точна уговорка в процесния договор и доказано виновно неизпълнение на поетото с него от страна на ответното дружество задължение за извършване на инвестиции в приватизирания обект.
Като обосноваващи допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с поддържане на основанията чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, са поставени въпросите: „1. Когато е налице виновно неизпълнение на приватизационния договор, както и на всички социални ангажименти от страна на купувач, следва ли същият да заплати неустойка на [община] по чл. 6, ал. 2 от Договор за продажба на общинска собственост чрез публично оповестен конкурс по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗПСК; 2. Искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД дали е основателен при виновно неизпълнение на задължението на купувач за извършване на инвестиции, която е императивно уредена в чл. 34а от ЗПСК; 3. Ако неустойката е уговорена като клауза между страните в договора и тя представлява предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнението на задълженията на ответната страна – [фирма], дружеството дължи ли неустойка на [община] в размер на 10% от размера на неизпълнените инвестиции – 50 000 лв., ведно със законните лихви до окончателното погасяване на задължението”. В подкрепа на твърдението за противоречие в съдебната практика посоченият касатор се позовава на решение № 47 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 206/2014 г. на Търговищки окръжен съд, потвърдено с решение № 130 от 30.04.2015 г. по в. т. д. № 127/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Касаторът [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният акт за уважаване на предявения от [община] иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор от 07.05.2009г. за продажба на обект общинска собственост. Счита, че в посочената му част съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Според него, решаващият състав необосновано е приел, че от страна на купувача по приватизационния договор е налице виновно неизпълнение на задълженията за ивнестиции в приватизирания обект, без да отчете, че вина за това има самият продавач, доколкото същият не е оказал необходимото съдействие, а напротив – кметът на общината е издал заповед, с която е спрял действието на вече издадената заповед за изменение на подробния устройствен план, явяващ се необходимо условие за реконструкцията и новото строителство в обекта. Касаторът твърди, че с така издадената заповед е осъществена хипотезата на забава на кредитора по смисъла на чл. 95, ал. 2 ЗЗД, евентуално – че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията му по смисъла на чл. 81 ЗЗД. Освен това, релевира възражение и за ненастъпила изискуемост на задължението за инвестиции, тъй като изпълнението на същото е обвързано с изготвянето на архитектурни проекти за реконструкция и ново строителство и с издаването на строително разрешение, каквото в случая липсва. Оплакването за допуснати процесуални нарушения е аргументирано с твърдението, че въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение, без да е извършил обективна, всестранна и пълна оценка на събраните доказателства и без да е обсъдил всички доводи на страните.
Посоченият касатор моли за допускане на касационното обжалване по въпросите: „1. Може ли да се приравни на пълно и виновно неизпълнение на задължения на страна по приватизационен договор в хипотезата, когато за да изпълни тя задълженията си по договора, й е необходимо съдействие от страна на административен орган (община), а тя не го получава; 2. Когато страна по приватизационен договор е правен субект, който е и административен орган (община), ако с действие на този административен орган – издаване на административен акт, се възпрепятства изпълнение на договорно задължение на насрещната страна, следва ли поведението на административния орган да се квалифицира като неоказване на съдействие от страна на съконтрахента – административен орган по смисъла на чл. 95, пр. 2 от ЗЗД или това действие следва да се квалифицира като обективна невъзможност за неизпълнението по смисъла на чл. 81 от ЗЗД, което не може да се вмени във вина на страните по договора“.
По отношение на поставените въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а по отношение на първия въпрос и че е решен в противоречие с практика на Върховен касационен съд – решение № 169 от 08.11.2013 г. по т. д. № 682/2012 г. на І т. о.; решение № 805 от 27.12.2005 г. по т. д. № 516/2005 г. на І т. о. и решение № 567 от 09.04.1974 г. по гр. д. № 280/1974 г. на І г. о.
Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение, по съображения в писмен отговор, съответно – от 17.08.2015 г. (на [фирма]) и от 14.07.2015 г. (на [община]).
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения между страните приватизационен договор, въззивният съд е приел, че е налице пълно и виновно неизпълнение на инвестиционните задължения на дружеството-купувач, тъй като извършването на проектиране (за реконструкция и ново строителство в приватизирания обект) съобразно изискванията на ЗУТ е надхвърлило значително рамките на разумния срок, а липсата му обуславя невъзможност към настоящия момент за реалното осъществяване на инвестициите. На база събраните по делото доказателства – техническа документация, кореспонденция между страните и експертно заключение – решаващият състав е направил извод, че ответникът не е предприел необходимите действия, с които да осигури предпоставките за законосъобразното извършване на инвестиците, като в продължение на 5 години не е извършил надлежно проектиране, явяващо се задължителен етап от процеса на реконструкция на съществуващата сграда и на новото строителство и именно в резултат от това не е издадено разрешение за строеж с цел преустройство на сградата от ресторант в База за временно настаняване. Като неоснователно съдът е преценил основното възражение на купувача за неоказано съдействие от страна на общината-продаач, изразяващо се в това, че със заповед на кмета временно е било спряно действието на заповедта за изменение на ПУП – ПРЗ за обособяване на самостоятелен УПИ и промяна на предназначението му. В тази връзка, позовавайки се на формирана по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, решаващият състав е приел, че като продавач по приватизационния договор общината няма други задължения, извън посочените в него, както и че административните функции на нейните органи по ЗУТ не са пряко относими към договора. Освен това е посочил, че въпросът дали органите на общината „недобросъвестно“ са препятствали изпълнението на задълженията на купувача по приватизационния договор, би стоял само в случай, е същият е извършил своевременно, респ. – в рамките на обичайните срокове, необходимото проектиране в изискуемия обем и е представил пълната проектна документация, а общината е отказала да я одобри или да издаде съответните актове, каквато обаче настоящата хипотеза не е. Според съда, доколкото именно поведението на ответника е в причинна връзка с липсата на разрешение за строеж, същият не може да черпи изгодни за себе си правни последици.
Въззивната инстанция изцяло е споделила извода на първостепенния съд и по отношение на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на неустойка за неизпълнение на задължението за инвестиции, мотивирайки неоснователността на същия с обстоятелството, че с развалянето на процесния договор задължението за посочената неустойка е отпаднало, доколкото същата е уговорена за обезщетяване на вредите от неизпълнение при действаща облигационна връзка, но не и при преустановяването й. Това свое становище съдът е аргументирал с мотивите на Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с нормата на чл. 32а ЗПСК и с неприетия проект на ЗИД на ЗПСК от 21.05.2004 г.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По отношение поставените от касатора [община] въпроси касационният контрол не следва да бъде допуснат, тъй като не са осъществени поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Доколкото липсват данни да е влязло в сила, представеното от посочения касатор решение № 130 от 30.04.2015 г. по в. т. д. № 127/2015 г. на Варненски апелативен съд (потвърждаващо решение № 47 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 206/2014 г. на Търговищки окръжен съд) не представлява „практика на съдилищата“ съгласно разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не подлежи на обсъждане при преценката дали е налице противоречие между него и обжалваното въззивно решение. Освен това, дори и да е доказано тъврдяното противоречие, същото е ирелевантно за допускане на касационното обжалване, тъй като по въпроса за дължимостта на неустойка за неизпълнение на договорно задължение в хипотезата, когато договорът е развален с обратно действие, каквато именно е настоящата, вече е формирана задължителна за всички съдилища практика – Тълкувателно решение № 7 от 07.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на посочената практика изключва приложимостта на второто заявено от общината-касатор основание – чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, а поради съответствието на въззивния акт с нея касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не могат да обосноват допускане на касационния контрол и поставените от касатора [фирма] два въпроса, свързани с това, дали общината-продавач по приватизационен договор, не оказва необходимото съдействие на купувача по този договор при изпълнение на задълженията му, когато, в качеството си на административен орган, извършва определено действие или бездействие (в случая – издаване на административен акт за временно спиране на строителство). Отговорът на тези въпроси се съдържа в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 245 от 15.12.2012 г. по т. д. № 1134/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. В същото е прието, че продавачът на недвижим имот по приватизационен договор няма задължения извън тези да прехвърли правото на собственост и да предаде фактическата власт на купувача, при положение, че такива задължения липсват в нормативната уредба на приватизационната продажба, действаща към датата на сключване на самия договор и не са били изрично уговорени между страните в самия договор за приватизация. Оттук следва и изводът, че действията/бездействията на общината в качеството й на административен орган са ирелевантни за отношенията, възникнали от приватизационния договор и че същите не могат да бъдат преценявани в хипотезата на чл. 95 ЗЗД.
Посочената задължителна за долустоящите на ВКС съдилища практика изцяло се споделя от настоящия състав. Поради наличието на същата касационното обжалване не може да бъде допуснато на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а поради съобразяването й от въззивния съд – и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това следва да се отбележи, че практиката, на която касаторът се позовава в подкрепа на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, е ирелевантна към поставените въпроси. По-конкретно: решение № 169 от 08.11.2013г. по т. д. № 682/2012 г. на ВКС, І т. о. касае различен случай, доколкото при него общината изобщо не е страна по договора и поради това не е налице спецификата на настоящата хипотеза страната по договора да действа същевременно и в качеството на административен орган, като тези нейни действия/бездействия да рефлектират върху изпълнението на задълженията на другата страна по договора; решение № 805 от 27.12.2005 г. по т. д. № 516/2005 г. на І т. о. е неотносимо, тъй като е постановено по спор, свързан с изпълнение на приет в производството по несъстоятелност оздравителен план и в него се съдържат само принципни разсъждения във връзка с чл. 81, ал. 1 ЗЗД, но без нормата да е приложена на практика по съображения, че тя е неприложима към оздравителния план, доколкото същият не представлява договор по смисъла на гражданското право; ирелевантността на решение № 567 от 09.04.1974 г. по гр. д. № 280/1974 г. на І г. о. произтича от обстоятелството, че то касае хипотезата на чл. 95, пр. 1 ЗЗД „неприемане на предложеното от длъжника изпълнение”, а не хипотезата на чл. 95, пр. 2 ЗЗД – „неоказване на съдействие” от страна на кредитора, каквато именно се твърди от касатора.
Поради всички изложени съображения, настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на страните не се дължи присъждане на разноски за касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 131 от 30.04.2015 г. по в. т. д. № 153/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: