О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 16.10.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 891/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Добър ден“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 8 от 05.01.2018 г. по в. т. д. № 518/2017 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Добрички окръжен съд решение № 123 от 22.08.2017 г. по т. д. № 41/2017 г. в обжалваната негова част за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор срещу ЗАД „Алианц България”, [населено място] частичен иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (сега отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за кражба на лек автомобил за разликата над присъдената сума 2300 лв. до пълния претендиран размер 25 100 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че неизпълнението от негова страна на задължението за неоставяне на част втора на свидетелството за регистрация в автомобила (т.н. малък талон) не е в причинно-следствена връзка с настъпване на застрахователното събитие кражба на същия. Според него, направеният от въззивния съд извод в обратна насока е резултат от неотчитане и необсъждане на важните за случая факти, а именно – че автомобилът е бил снабден с G.-система за защита и че застрахователят и органите на полицията са били уведомени за кражбата му незабавно, което, при предприети от тях ефикасни действия за откриване и локализиране на МПС, наличието на част втора на свидетелството за регистрация не е от естество да улесни придвижването на автомобила и затова в конкретния случай липсва основание за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение.
Като обуславящи допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Липсата на причинна връзка между оставянето на свидетелството за регистрация част ІІ в автомобила и извършването на кражбата води ли до основателност на намаляване на обезщетението; 2. При наличието на свидетелството за регистрация част ІІ в автомобила при кражбата му и наличие на клауза в общите условия в договора за застраховка води ли задължително до намаляване на застрахователното обезщетение; 3. Наличието на свидетелството за регистрация част ІІ в автомобила при кражбата му води ли до отмяна на изчерпателно изброените в КЗ случаи, в които застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение; 4. Следва ли да бъде намалена отговорността на застрахователя при наличието на G.-система за сигурност в откраднатия автомобил и своевременното уведомяване на органите на полицията и застрахователя ”.
Според касатора, касационното обжалване следва да бъде допуснато по така поставените въпроси, тъй като това ще доведе до точното и еднакво прилагане на закона предвид решаването на подобни на настоящия спор по различен начин от съдилищата, в подкрепа на което се позовава на следните актове: решение от 16.12.2013 г. по гр. д. № 53784/2012 г. на СРС, 64 състав, решение № 182 от 28.12.2012 г. по т. д. № 1571/2012 г. на САС, 5 състав и решение № 22 от 12.09.2013 г. по т. д. № 679/2011 г. на ВВКС, ІІ т. о.
Ответникът по касация – ЗАД „Алианц България”, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 14.03.2018 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него решение в частта, с която предявеният от „Добър ден“ ЕООД срещу ЗАД „Алианц България” частичен иск по чл. 208, ал. 1 КЗ (сега отм.) е отхвърлен за разликата над 2300 лв. до претендираната сума 25 100 лв. (като част от сумата 30 300 лв.), въззивният съд е споделил извода на предходната инстанция, че отказът на застрахователя да заплати пълния размер на застрахователното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие кражба на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № ТХ 5555 ХК е основателен. С оглед безспорния по делото факт, че част ІІ от свидетелството за регистрация се е намирала в откраднатия автомобил, решаващият състав е приел, че застрахованото търговско дружество е нарушило изричната клауза на т. 50.7 от Общите условия към процесния договор за застраховка да не се оставя в МПС която и да е част от неговото свидетелство за регистрация, поради което за застрахователя се е породило предвиденото в т. 57 от Общите условия право да намали застрахователното обезщетение с 50%. В тази насока въззивният съд е съобразил формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на Върховен касационен съд, според която оставянето на т. н. малък талон в автомобила е нарушение на задълженията на застрахования, което не е основание за отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение, но е основание за неговото намаляване.
Като неоснователен въззивният съдебен състав е преценил довода на търговското дружество-жалбоподател за липса на причинно-следствена връзка между кражбата и оставянето на талона в автомобила, позовавайки се на наличието на G.-система за сигурност в откраднатия автомобил и на своевременното уведомяване на органите на полицията и застрахователя. Приел е, че тези обстоятелства нямат отношение при прилагане на изрично уговорените от страните клаузи на т. 50.7 и т. 57 от Общите условия и че за прилагането на санкционната клауза на т. 57 не е необходимо застрахователят да провежда доказване на причинната връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, още повече, че това би било невъзможно, доколкото обективното свързване на кражбата с неизпълненото задължение на застрахования предполага разкриване на извършителя и цялостно изясняване на механизма на престъплението.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, доколкото поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като обусловили изхода на конкретното дело по смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на първите два въпроса, а също и на четвъртия въпрос, горният извод произтича от обстоятелството, че отговорът на тези въпроси предполага произнасяне по правилността на обжалвания акт, което, както е прието в посоченото тълкувателно решение, се осъществява само при вече допуснат касационен контрол, но не и в производството по допускането му.
Що се отнася до третия въпрос, същият няма характер на обуславящ, тъй като не кореспондира с мотивите на обжалвания акт. В случая, наличието на свидетелството за регистрация част ІІ в автомобила при кражбата е счетено като основание не за отказ от изплащане на обезщетение, в какъвто смисъл е поставеният въпрос, а само за намаляването му, с оглед изричната клауза, съдържаща се в Общите условия към процесния договор за застраховка.
Освен поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и поради отсъствието на поддържаното основание. Постановеното от въззивния съд решение е изцяло съобразено с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на Върховен касационен съд, част от която е цитирана в обжалвания акт, а също и от самия касатор. Недоказано е и поддържаното от последния твърдение за противоречие в съдебната практика по поставените от него въпроси, доколкото представените към изложението две решения (първоинстанционно и въззивно) не представляват практика на съдилищата, тъй като липсват данни да са влезли в сила.
Поради всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 888 лв. по договор за правна защита и съдействие № 19821/19.02.2018 г., чието заплащане по банков път се удостоверява от приложеното към молба вх. № 3794/13.04.2018 г. преводно нареждане от 20.03.2018 г. от „Алианц Банк” АД.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 8 от 05.01.2018 г. по в. т. д. № 518/2017 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Добър ден“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Христо Смирненски” № 8, вх. А, ет. 6, ап. 6 да заплати на ЗАД „Алианц България”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59 направените по делото разноски в размер на сумата 888 (осемстотин осемдесет и осем) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: