О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 12.02.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 465/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „В.”, [населено място] срещу решение № 516 от 04.12.2014 г. по в. гр. д. № 779/2014 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Хасковски районен съд решение № 534 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 537/2014 г. за уважаване на предявения от [фирма], [населено място], [община] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ до размер на сумата 15 273.60 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” от 28.06.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 12.03.2014 г. – до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с извода на съда за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността му по процесния договор за застраховка, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че доколкото се касае за вреди, настъпили при вътрешен, а не международен превоз на товари по шосе, в случая е неприложима Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (C. Конвенцията), а съответно и сключения между страните застрахователен договор, тъй като съгласно т. 1 от Общите условия към него застрахователят покрива отговорността на превозвача само за превози, по отношение на които се прилага именно Конвенцията.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания. Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са аргументирани с твърдението, че въззивното решение противоречи на съдебната практика, съответно – на решение № 187 от 05.11.2013 г. по т. д. № 852/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. (т. 1) и на решение № 398 по в. т. д. № 2009/2013 г. на Софийски апелативен съд, решение № 4524 от 17.06.2013 г. по в. гр. д. № 6120/2013 г. на Софийски градски съд и решение № 801 от 25.09.2013 г. по в. т. д. № 1081/2013 г. на Варненски окръжен съд. Във връзка със заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя въпроса: „Подлежи ли на съдебна преценка текст от договор (в случая клауза от Общи условия), който текст от договор възпроизвежда нормативен текст (в случая от Ч. Конвенцията)”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], [община] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения в писмен отговор от 26.02.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Хасковски районен съд в частта, с която предявеният от [фирма] срещу Застрахователно акционерно дружество „В.” иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” от 28.06.2012 г. е уважен за сумата 15 273.60 лв., въззивният съд е споделил изцяло извода на първата инстанция, че настъпилото на територията на Република България застрахователно събитие попада в уговорения между страните териториален обхват (Европа) на сключения между тях договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”. Съображенията в подкрепа на този извод са, от една страна, че територията на Република България е част от територията на Европа, а от друга страна – че и в Общите условия към договора за застраховка, и в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (C. Конвенцията), не съществува разпоредба, която да изключва заплащането на застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на територията на Република България. Като допълнителен аргумент за ангажиране отговорността на застрахователя въззивният съд е преценил обстоятелството, че по делото липсват данни на ищеца писмено да е предложено сключването на договор за застраховка при специални условия, респ. той да е отказал същото, както и че в представените от ответника специални условия не се съдържат клаузи, които по какъвто и да е начин да дерогират приложението на C. Конвенцията или на сключения при общи условия договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, по отношение на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК изобщо не се дължи произнасяне, поради това, че същите не са отнесени към конкретен правен въпрос, поставянето и изричното формулиране на какъвто, съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е задължение на самия касатор и не може да бъде заместено от служебното извеждане на въпроса от касационната инстанция с оглед обстоятелствената част на изложението или на касационната жалба.
Отделно от това, посочените две основания са и недоказани, тъй като представеното в подкрепа на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК решение по чл. 290 ГПК е ирелевантно за случая, доколкото касае съвсем различна хипотеза (приложението на чл. 17, т. 2 от C. Конвенцията във връзка с освобождаване на превозвача от отговорността за вреди), а представените в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК въззивни решения са неотносими към настоящата хипотеза, защото предмет на спора по тях е присъждането на възнаграждение за превоз, а не застрахователно обезщетение. Освен това, за две от решенията липсват и данни да са влезли в сила.
К. контрол не следва да бъде допуснат и на заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, независимо от изрично поставения във връзка с него правен въпрос. Този извод следва от обстоятелството, че въпросът няма характеристиката на значим за изхода на делото в смисъла на разясненията по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение, тъй като е относим към правилността на обжалвания акт. Преценката на събраните по делото доказателства, в т. ч. и тълкуването на сключен между страните договор, е в изключителните правомощия на въззивния съд, в качеството му на инстанция по съществото на правния спор. Изводите, направени в резултат от тази преценка, могат да бъдат проверявани единствено при вече допуснато касационно обжалване, но не и в производството по допускането му. В случая поставеният от касатора въпрос произтича от становището му, че с тълкуването на процесния застрахователен договор съдът индиректно е тълкувал нормите на C. Конвенцията и неоснователно ги е приложил и към вътрешните превози. Следователно, отговорът на въпроса изисква произнасяне относно правилността на направените от въззивната инстанция правни изводи, свързани с прилагането на материалния закон, което е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение настоящото производство в размер на сумата 700 лв. е основателно. Уговарянето на същото и заплащането му в брой е удостоверено от приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 26.02.2015 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 516 от 04.12.2014 г. по в. гр. д. № 779/2014 г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „В.”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община] разноски за настоящото производство в размер на сумата 700 (седемстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: