2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 02.07.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1453/2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Земела БП” ЕООД, [населено място] срещу определение № 49 от 25.03.2019 г. по т. д. № 2182/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу решение 252 от 15.06.2018 г. по в. гр. д. № 263/2018 г. на Плевенски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно – постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, без да излага конкретни доводи в подкрепа на това свое становище.
Ответникът по частната жалба – „Агро 2007” ЕООД, [населено място] – счита същата за неоснователна по съображения в писмен отговор от 05.06.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Земела БП” ЕООД, [населено място] касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от предявените обективно съединени искове, предмет на делото, е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер – до 20 000 лв. за търговските дела.
Определението е правилно.
Настоящият състав споделя извода за недопустимост на касационното обжалване. Извършената от първия тричленен състав преценка е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Правилно е отчетено обстоятелството, че в случая се касае за обективно съединяване на искове по търговско дело, поради което предвиденият в закона минимален размер на цената на иска, като условие за допустимост на касационното обжалване по търговски дела (20 000 лв.), трябва да е налице за всяка от претенциите. Доколкото за процесните доставки на зърно липсва общ изричен писмен договор между страните, следва да се приеме, че всяка от представените с исковата молба фактури обективира самостоятелна сделка и претендираната като неплатена сума по нея е предмет на отделен иск, съответно предмет на делото са няколко претенции, а не една обща претенция.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 49 от 25.03.2019 г. по т. д. № 2182/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: