О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 23.11.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2702/2018 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Булгар минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност), [населено място] срещу определение № 286 от 05.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 351/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на определение № 232 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 114/2018г. на Пазарджишки окръжен съд за оставяне без уважение направеното от „Ватия Холдинг“ АД, [населено място] възражение за местна неподсъдност, делото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд.
Частният касатор моли за отмяна на въззивния акт като неправилен и незаконосъобразен. Изразява несъгласие с извода за подсъдност на делото на Софийски градски съд, като развива подробни съображения в подкрепа на становището си, че компетентен да се произнесе по предявения иск е Пазарджишки окръжен съд на две основания – от една страна, поради това, че се касае за иск за присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, доколкото разрушаването на част от наетия имот е извършено след прекратяване на договора за наем между страните и от друга страна – тъй като претенцията е за попълване масата на несъстоятелността, което обосновава компетентност на Пазарджишки окръжен съд като съд по несъстоятелността.
Като значими за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са поставени следните въпроси: „1. Предвиденото в чл. 236 ЗЗД обезщетение за вреди включва ли вреди от непозволено увреждане на наетата вещ или същото обезщетение репарира вредите от лишаването на собственика от ползване на вещта на плоскостта на неоснователното обогатяване; 2. В случай, че вредите са нанесени след прекратяване на договора за наем, а разпоредбата на чл. 236 ЗЗД предвижда репариране на вредите от лишаването на наемодателя от ползването на вещта на плоскостта на неоснователното обогатяване, то в случая на прекратен договор за наем отговорността е деликтна; 3. Предявеният иск попада ли в категорията искове за попълване масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 365, т. 4 ГПК“.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, с твърдението, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – „Ватия Холдинг“ АД, [населено място] – оспорва частната касационна жалба и моли за недопускането й до разглеждане поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за отхвърлянето й поради неоснователност. Подробни съображения за това са изложени в писмен отговор от 30.10.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да отмени първоинстанционното определение и да изпрати делото по компетентност на Софийски градски съд, въззивният съд не е споделил извода на първостепенния съд, че предявеният иск е за присъждане на обезщетение от непозволено увреждане, а е преценил същия като претенция по чл. 236, ал. 2ЗЗД за обезщетение за неизпълнение на произтичащото от чл. 233,ал. 1 ЗЗД договорно задължение на наемателя-ответник за връщане на наетия имот след прекратяване на наемното правоотношение между страните. С оглед на това е счел, че в случая е неприложима специалната изборна подсъдност по чл. 115 ГПК за исковете за вреди от непозволено увреждане – по местоизвършване на деянието, а е приложима общата подсъдност по чл. 105 ГПК – по постоянния адрес или седалище на ответника, съвпадаща с тази по чл. 108 ГПК за исковете срещу юридически лица.
Като неоснователно въззивният съд е преценил становището на частния жалбоподател, че предявеният от него иск е за попълване масата на несъстоятелността, поради което местно компетентен да го разгледа е съдът по несъстоятелността – Пазарджишки окръжен съд. Според съдебния състав, този иск не е нито от исковете по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ, за които е приложима специалната подсъдност по чл. 649, ал. 5 ТЗ, нито от исковете по чл. 621а, ал. 2 ТЗ, подсъдни на съда по несъстоятелността.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените от частния касатор въпроси нямат характер на обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Първите два въпроса са свързани с правната квалификация на предявения иск – като претенция по чл. 236, ал. 2 ЗЗД или като претенция по чл. 45 ЗЗД, т. е. въпросите предпоставят преценка за правилността на извода на въззивния съд относно дадената от него правна квалификация на иска, каквато преценка обаче е допустима само при вече допуснат касационен контрол. Освен това, видно от мотивите на обжалвания акт, решаващият състав е приел, че отговорността на ответника произтича от неизпълнение на договорното му задължение да върне наетата вещ след прекратяване на договора за наем, а не е направил извод, че се касае за извъндоговорна отговорност за неоснователно обогатяване, каквото твърдение се съдържа в поставените от частния касатор въпроси.
Що се отнася до третия въпрос, отсъствието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване се дължи на обстоятелството, че същият изобщо не е обсъждан в обжалваното определение. Въззивният съд е посочил, че предявеният иск не е от категорията на специалните искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ за попълване масата на несъстоятелността, нито от исковете по чл. 621а, ал. 2 ТЗ, за които е предвидена специална подсъдност на съда по несъстоятелността, без да изразява становище дали претенцията е изобщо за попълване масата на несъстоятелността. Отделно от това, посочената във въпроса разпоредба на чл. 365, т. 4 ГПК касае родовата, а не местната подсъдност на исковете за попълване масата на несъстоятелността, която в случая е спорна.
Независимо от този извод, следва да се посочи, че доколкото конкретният иск не е от категорията на изрично предвидените в закона искове (по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ и обусловените от тях искове), за които е установена специална подсъдност на съда по несъстоятелността, то въпросът дали искът е за попълване масата на несъстоятелността е ирелевантен, тъй като за всички други искове за попълване масата на несъстоятелността е приложима общата местна подсъдност.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваният въззивен акт не следва да бъде допуснат до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 286 от 05.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 351/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: