О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 23.11.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3132/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. Н. от [населено място] срещу определение № 1450 от 29.05.2015 г. по ч. гр. д. № 4782/2014 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба срещу решение № 17095 от 30.09.2014 г. по ч. гр. д. № 208/2012 г. на Софийски градски съд, І г. о., с което е отменено разпределението, извършено с протокол от 07.11.2011 г. по изп. дело № 20118580401225 на ЧСИ с рег. № 858 и е извършено ново разпределение.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си да се произнесе служебно по допустимостта на обжалвания пред него съдебен акт и да следи служебно за активната легитимация на страните, включително и в първоинстанционното производство. Становището за недопустимост на постановеното от Софийски градски съд решение е аргументирано, от една страна, с твърдението, че към датата на постановяването му всички страни, включително и [фирма], са загубили качеството си на взискатели по изпълнителното дело и поради това нямат правен интерес от обжалване действията на съдебния изпълнител, а от друга страна – с твърдението за произнасяне по недопустим иск.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 27.07.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд е счел подадената от С. Г. Н. от [населено място] частна жалба за недопустима поради липса на правен интерес, аргументирана с факта, че към датата на постановяване на първоинстанционното решение частната жалбоподателка вече не е притежавала качеството на страна-взискател в изпълнителното производство, доколкото по отношение на нея същото е прекратено поради приемане на вземането й в откритото производството по несъстоятелност на длъжника. Отсъствието на правен интерес от обжалване на извършеното от ЧСИ разпределение с протокола от 07.11.2011 г. е обосновано и с обстоятелството, че това разпределение се явява без предмет, тъй като не е налице парична сума, която да бъде заплатена на взискателите въз основа на него, доколкото събраната от публичната продан сума е преведена от съдебния изпълнител по сметката на синдика на дружеството-длъжник [фирма] (н) за удоволетворяване на кредиторите на несъстоятелността по реда на чл. 722 ТЗ.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.
Изцяло следва да бъде споделено становището на въззивния съд за недопустимост на образуваното пред него производство. Обстоятелството, че частната жалбоподателка е загубила качеството си на страна в изпълнителното производство има за последица отпадане на правния й интерес да обжалва извършеното в същото разпределение на сумата, постъпила от публична продан на собствения на длъжника недвижим имот.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че въззивният съд е следвало да се произнесе по допустимостта на обжалвания пред него първоинстанционен акт, като го обезсили. Безспорно, съгласно изричната норма на чл. 269 ГПК, за въззивния съд съществува задължение за служебна преценка относно допустимостта на обжалвания акт. Тази преценка, обаче, е дължима само при условие, че жалбата, с която въззивната инстанция е сезирана, е допустима, каквато настоящата хипотеза не е. Доколкото е подадена от лице без правен интерес, частната жалба на С. Г. Н. е недопустима. Поради това, образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване, без изобщо да може да се обсъждат евентуалните пороци на първоинстанционния акт, в т. ч. и неговата допустимост.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1450 от 29.05.2015 г. по ч. гр. д. № 4782/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: