О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 19.06.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1390/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по съвместна частна жалба на Е. Н. Г., Л. Н. С., В. А. М., С. В. М., Д. С. С., П. Е. С., Е. С. Т., Б. П. Т., Р. А. Р. и Д. М. Н., всички от [населено място], срещу определение № 1022 от 21.03.2019 г. по в. гр. д. № 1555/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същите лица молба за изменение на постановеното по делото решение № 252 от 29.01.2019 г. в частта за разноските чрез присъждане на сумата 5 000 лв., заплатено от тях адвокатско възнаграждение.
Частните жалбоподатели поддържат, че решаващият състав неправилно е отказал да им присъди разноски за въззивното производство. Излагат подробни съображения в подкрепа на становището си, че с оглед изхода на делото им се дължат разноски, като оспорват извода за недоказаност на връзката между адвоката, в полза на когото е заплатено възнаграждението, и адвоката, извършил конкретни действия по делото. Освен това считат, че за ангажиране отговорността за разноски на ответната страна е ирелевантно дали процесуалният пълномощник е осъществил реално представителство.
Ответникът по частната жалба – „Общинска банка” АД, [населено място] – оспорва същата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 28.05.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да остави без уважение молбата на Е. Н. Г., Л. Н. С., В. А. М., С. В. М., Д. С. С., П. Е. С., Е. С. Т., Б. П. Т., Р. А. Р. и Д. М. Н. за присъждане на направените от тях разноски за въззивното производство, решаващият състав е счел същата за неоснователна по съображения, че не може да се направи връзка между адвокат В., с която ответниците са сключили договор за правна защита и съдействие за въззивното производство, и осъществилия процесуалното им представителство в това производство адвокат Я., преупълномощен от адвокат П., както и че по делото липсва преупълномощаване на адвокат Я. от адвокат В., нито има доказателства същите да са в едно адвокатско дружество, адвокатско съдружие или адвокатска кантора.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно.
При преценката относно процесуалното представителство на ответниците въззивният съд не е взел предвид всички съдържащи се по делото доказателства. По-конкретно, не са съобразени представените пред първата инстанция пълномощни: пълномощно (л. 214), с което ответниците по предявения иск (настоящи частни жалбоподатели) са упълномощили адвокат П. П. от АК – В. да ги представлява по т.д. № 7604/2016 г. на СГС до приключването му пред всички инстанции, пълномощно (л. 325), с което адвокат П. е преупълномощил със своите права адвокат Л. Я. от АК – В., както и представеното пред въззивната инстанция пълномощно (л. 56), с което адвокат П. е преупълномощил със своите права адвокат В. В. от САК. С оглед на обстоятелството, че представителната власт на адвокат П. е до приключване на делото във всички инстанции, следва да се счете, че същият надлежно е преупълномощил останалите двама адвокати за осъществяване на процесуалното представителство на ответниците във въззивното производство, т. е. с представителни права пред въззивната инстанция разполагат и тримата посочени адвокати. Поради това, изводът в обжалваното определение, че липсва връзка между адвокат Я. и адвокат В., е необоснован. Що се отнася до обстоятелството, че само един от посочените трима адвокати е извършил конкретни процесуални действия във въззивното производство, същото е ирелевантно за дължимостта на разноските.
По отношение възражението на „Общинска банка” АД за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение:
Възражението е допустимо, тъй като е заявено своевременно в проведеното по делото съдебно заседание, когато е представен списъкът на разноските и доказателствата за тяхното извършване, а именно – договора за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка за получаване на сумата 5000 лв., уговорена като дължимо адвокатско възнаграждение.
Възражението обаче е неоснователно. С оглед фактическата и правна сложност на спора (претенция по чл. 21, ал. 2 ЗЗД) и предвид извършените конкретни процесуални действия във въззивното производство (депозиране на отговор на въззивната жалба и явяване в съдебно заседание), заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. (при минимален размер 3 530 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения) заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата 5000 лв. не е прекомерно. Още повече, че тази сума е уговорена и заплатена за защитата на всички (общо 10) ответници по делото.
Предвид изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като на ответниците следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на сумата 5 000 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1022 от 21.03.2019 г. по в. гр. д. № 1555/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отказано изменение на постановеното по същото дело решение № 252 от 29.01.2019 г. в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 252 от 29.01.2019 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Общинска банка” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Е. Н. Г., Л. Н. С., В. А. М., С. В. М., Д. С. С., П. Е. С., Е. С. Т., Б. П. Т., Р. А. Р. и Д. М. Н., всички от [населено място], чрез. Адвокат Л. Я., разноски за въззивното производство в размер на сумата 5 000 (пет хиляди) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: