О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 06.03.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 336/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] (в ликвидация), [населено място] срещу определение № 240 от 17.10.2017 г. по т. д. № 2323/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадена от същото дружество молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 38 от 02.03.2017 г. по т. д. № 60030/2016 г. на ВКС, ІV г. о., поправено с решение № 150 от 11.05.2017 г. по същото дело.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на първия тричленен състав на ВКС, че в подадената от него молба за отмяна не се съдържат надлежни твърдения за наличие на някое от основанията, визирани в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Поддържа, че такива твърдения са изложени както в самата молба за отмяна, така и в уточняващата я молба, депозирана в изпълнение указанията на съда. Според него, основанието за отмяна е ненадлежното представляване на [фирма] (в несъстоятелност) в хода на исковото производство, доколкото дружеството не е било представлявано от неговия синдик, назначен след обявяването му в несъстоятелност – факт, който не е бил известен на молителя към онзи момент.
Ответниците по частната жалба – [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] и [фирма], [населено място] – оспорват същата и молят за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 15.01.2018 г. и 26.01.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] (в ликвидация), [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 38 от 02.03.2017 г. по т. д. № 60030/2016 г. на ВКС, ІV г. о., поправено с решение № 150 от 11.05.2017 г., съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд е приел, че същата е недопустима, тъй като изложените от молителя обстоятелства – ненадлежно представляване на противната страна в исковия процес – не обосновават нито поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изискващо наличие на новооткрито обстоятелство или доказателство, което е от значение за изхода на спора и което не е могло да бъде известно на страната или с което страната не е могла да се снабди своевременно, нито поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, предпоставено от допуснат процесуален пропуск на съда, довел до нарушаване правото на участие в процеса на самата страна, търсеща защита чрез отмяна на влязлото в сила решение.
Обжалваното определение е правилно.
Настоящият състав споделя напълно изводите на първия тричленен състав на ВКС, че в депозираната от [фирма] (в ликвидация) молба за отмяна не са изложени обстоятелства, които могат да бъдат подведени под основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК ще е надлежно заявено само тогава, когато иницииралата производството по отмяна страна твърди, че е било нарушено нейното право на участие в процеса, по който е постановено атакуваното решение. Позоваването на нарушения при представителството на насрещната страна по спора представлява упражняване на чужди процесуални права, което е недопустимо и не би могло да обоснове отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Такава именно е и настоящата хипотеза, доколкото молителят твърди, че ненадлежно представляван е не самият той, а другата страна – [фирма] (в несъстоятелност). Поради това, не може да се счете, че в случая са заявени надлежни твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а съответно и на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото новото обстоятелство, на което се позовава молителят (решението за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]), е относимо отново към представителството на насрещната страна, а не на молителя. При тези данни, преценката на предходния тричленен състав на ВКС, че молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, е правилна и в съответствие със закона и задължителната практика по приложението му – т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Независимо от посочения изход на делото, поради липса на представени доказателства, искането на ответника [фирма], [населено място] за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 240 от 17.10.2017 г. по т. д. № 2323/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: