О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 02.04. 2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1885/2019г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Интертръст Холдинг“ АД /н./, гр. София срещу решение № 600 от 12.03.2019 г. по т. д. № 3991/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-20 състав решение № 1281 от 20.06.2018 г. по т. д. № 1811/2017 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Цемеко“ ООД,гр. София частичен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата 30 829.20 лв., представляваща част от стойността на дружествения му дял в ответното дружество.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно. Изразява несъгласие с извода, че не е съдружник в ответното дружество поради извършена продажба на дяловете му в него, като твърди, че съдът не е отчел ролята на синдика като трето добросъвестно лице във вътрешните отношения между съдружниците в ООД, включително и относно невписаните обстоятелства в Търговския регистър.
Като значим за допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „При предявен от синдика иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за уреждане на имуществените последици, настъпили от прекратяване на членственото правоотношение на съдружник на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 ТЗ, с оглед правомощията му по чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ от името на дружеството, по отношение на което е постановено решение по чл. 711, ал. 1, т. 1 ТЗ и същото е било обявено в несъстоятелност, същият синдик може ли да се счита за трето добросъвестно лице във вътрешните отношения между съдружниците и същото дружество с ограничена отговорност относно невписаните обстоятелства в Търговския регистър, касаещи същото дружество и при условията на чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ“.
Ответникът по касация – „Цемеко“ ООД, гр. София – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 12.07.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищецът „Интертръст Холдинг“ АД (понастоящем в несъстоятелност) е бил съдружник в ответното дружество „Цемеко“ ООД с 977 дяла от капитала на същото, от които 5 дяла – записани при учредяването му и 972 дяла – при увеличението на капитала; С договор от 27.06.2006 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, всички притежавани от ищеца дялове са прехвърлени на съдружника Кльостерс Бетайлигунггезелшафтс ГмБХ.
Като неоснователни решаващият състав е преценил заявените от ищеца доводи и възражения във връзка с извършената продажба на процесните дялове – за нищожност на договора поради непосочване в печата на нотариуса на лицата, представлявали страните по сделката, чиито подписи са заверени и за липса на транслативен ефект поради невписването му в Търговския регистър. Освен това, позовавайки се на мотивите по т. III от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, съдебният състав не е споделил и становището, че при липсата на предявен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, до момента на вписване на заличаването на „Интертръст“ АД /н./ като съдружник в „Цемеко“ ООД на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 ТЗ, ищецът е имал това качеството.
С оглед факта, че ищцовото дружество се е разпоредило със своите дялове от капитала на ответника, е направен извод за неоснователност на предявения от него частичен иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Напълно достатъчно основание за недопускане на касационния контрол е обстоятелството че поставеният от касатора въпрос е формулиран абстрактно, без връзка с конкретния казус и по него липсва произнасяне в мотивите на въззивния акт. Поради това, същият не може да бъде преценен като обусловил изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Отделно от това, по отношение на този въпрос не е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен, че касаторът не е аргументирал наличието на двете кумулативни предпоставки, които го формират (значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото), в съответствие със задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тези предпоставки липсват. Най-общо, поставеният от касатора въпрос цели да бъде изяснено правното положение на синдика. Този въпрос обаче отдавна е намерил своето решение както в правната доктрина, така и в съдебната практика, в които безпротиворечиво се приема, че синдикът действа като представител на длъжника в несъстоятелност.
Поради всички изложени съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от посочения изход на делото, на ответника не се присъждат разноски поради липса на заявено от същия искане за това.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 600 от 12.03.2019 г. по т. д. № 3991/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ