О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 20.12.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1432/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на „Керам Инвест” АД, [населено място] и Р. И. Б., Т. П. К., С. Д. Т., Д. Д. И., А. И. А. и П. С. Н., в качеството им на акционери в същото дружество, срещу решение № 122 от 08.12.2017 г. по в. т .д. № 305/2017 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Сливенски окръжен съд решение № 17 от 21.04.2017 г. по т. д. № 37/2016 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от касаторите срещу ТБ „Инвестбанк” АД, [населено място], „Агро-Нас” ЕООД, [населено място] и „Екотур Сливен” ЕООД, [населено място] субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения с н. а. № 1, том ІХ, рег. № 11872, н. д. № 1089/2012 г. на Нотариус Н. С. договор за учредяване на ипотека върху 12 недвижими имота, собственост на „Керам Инвест” АД, поради липса на съгласие, поради противоречие със закона, поради накърняване на добрите нрави и поради липса на предписаното от закона съдържание.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Развити са подробни оплаквания за немотивираност на акта, с твърдението, че както първостепенният, така и въззивният съд не е изложил подробни съображения по всички поддържани в хода на процеса доводи и възражения и не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Като процесуално нарушение касаторите определят и отказа да бъде допусната поисканата с допълнителната искова молба икономическа експертиза за установяване стойността на активите на дружеството и съответно стойността на имотите, предмет на процесната ипотека, а така също отказа да бъде обсъдено релевираното в първоинстанционното производство възражение за унищожаемост на договора за ипотека.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е съдебно решение, без да има мотиви (а само лаконични изводи); 2. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни; 3. Следва ли в мотивите съдът да се произнесе при направено възражение за нищожност и/или унищожаемост; 4. Относно характера на правното понятие „добрите нрави” и неговото субективно и обективно изражение; 5. Противоречието с „добрите нрави” предвид неравностойността на насрещните престации; 6. Противоречи ли на „добрите нрави” нарушаването на основния принцип на отношение между представител и представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания; 7. Нищожно ли е решението на СД на АД, взето в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 3 ТЗ; 8. Какво е имал предвид законодателят в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ТЗ под понятието „актив”.
По отношение на първите три въпроса се поддържа (в самата касационна жалба, а не в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК), че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013 г., решение № 63 по т. д. № 674/2014 г. на ІІ т. о. и решение № 186 по гр. д. № 4465/2014 г. на ІV г. о. Твърдение за противоречие с практиката на касационната инстанция е заявено и за въпроси № 4 – № 7 с позоваване съответно на: определение № 898 от 21.08.2009 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на І г. о., решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 223 от 27.03.2009 г. по гр.д. № 6158/2007 г. на І г. о. и решение № 1193 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4702/2007 г. на V г. о. (за въпроси № 4 – № 6) и решение № 202 от 22.12.2010 г. по т. д. № 764/2009 г. на ІІ т. о. (за въпрос № 7). По отношение на последния въпрос се поддържа, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Освен по поставените въпроси, касаторите молят за допускане на касационния контрол и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, без да посочват коя от хипотезите в него считат за осъществена.
Ответникът – ТБ „Инвестбанк” АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките за това, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 13.04.2018 г. Претендира присъждане на разноски.
Останалите ответници – „Агро-Нас” ЕООД (н.), [населено място] и „Екотур Сливен” ЕООД (н.), [населено място] – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: С нотариален акт № 1 от 28.12.2012г., том ІХ, рег. № 11 872, дело № 1089/2012 г. на нотариус Н. С., рег. № 123, ищцовото дружество „Керам Инвест” АД, акционери в което са ищците-физически лица Р. И. Б., Т. П. К., С. Д. Т., Д. Д. И., А. И. А. и П. С. Н., е учредило в полза на ответника ТБ „Инвестбанк” АД ипотека върху свои собствени 12 недвижими имота; Ипотеката е учредена за обезпечаване вземанията на банката по договор за банков кредит № 020-SI от 21.12.2009 г., анекс № 1 от 07.07.2010 г., договор за заместване в дълг от 28.12.2012 г. и анекс към него; По отношение на обезпеченото вземане в нотариалния акт е посочено, че: банката е отпуснала инвестиционен кредит на „Оранжерии-Сливен” ЕООД в размер на сумата 2 510 250 лв.; с договор от 28.12.2012 г. дългът по кредита, който към този момент е в размер на 2 224 105.27 лв., е поет от „Агро-Нас” ЕООД със задължението да го погаси в срок от 60 месеца съгласно уговорен погасителен план и при уговорен лихвен процент; за задълженията на „Агро-Нас” ЕООД се е задължил да отговаря солидарно ответникът „Екотур-Сливен” ЕООД; Нотариалният акт за учредяване на ипотека е подписан от пълномощник на банката-кредитор, от изпълнителния директор на ипотекарния длъжник „Керам Инвест” АД и от управителите на „Агро-Нас” ЕООД и „Екотур-Сливен” ЕООД; В хода на процеса по отношение на последните две дружества е открито производство по несъстоятелност.
Въззивният съд е приел за неоснователни всички твърдения на ищците за нищожност на процесния договор за ипотека.
На първо място, не е споделен доводът за нищожност на ипотеката поради липса на съгласие от страна на „Керам Инвест” АД и поради портиворечие със закона, доколкото дружеството е било надлежно представлявано при сключването на сделката от неговия изпълнителен директор, а липсата на решение на Общото събрание на акционерите е без значение за действителността й. Решаващият състав е взел предвид установеното во чл. 236, ал. 2 ТЗ изискване, че за някои видове сделки с имущество на акционерното дружество е необходимо предварително решение на Общото събрание, но е приел, че предвид изричната разпоредба на чл. 236, ал. 4 ТЗ нарушаването на това изискване не води до недействителност на сделката, а обосновава ангажиране отговорността на сключилото я лице за причинените на дружеството вреди. С оглед извода, че договорът за ипотека не би могъл да бъде нищожен поради липса на решение на Общото събрание на акционерите, като ирелавнтни за спора са преценени заявените от ищците доводи във връзка със стойността на ипотекираното имущество и съотношението й със стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет, както и довода за нищожност на решението на Съвета на директорите на ипотекарния длъжник.
Въззивната инстанция е счела за неоснователно и твърдението на ищците, че доколкото с процесния договор за ипотека се обезпечава чужд дълг, същият не е в интерес на учредилото я дружество и е нищожен поради накърняване на дорбите нрави. Според решаващия състав: възможността за обезпечаване на чуждо задължение, в т. ч. и чрез ипотека, е предвидена в самия закон, като конкретните причини за поемане на обезпечението не са елемент от фактическия състав на сделката; поради естеството на тази сделка, не би могло да се съпоставят насрещните престации на страните, тъй като в полза на ипотекарния длъжник поначало нищо не се дължи; не може да се характеризира като накърняване на добрите нрави и хипотетичното насочване на изпълнението върху ипотекираното имущество, доколкото именно това е целеният, искан и приеман от страните краен резултат от сделката.
На последно място, въззивният съд е приел, че процесният договор е сключен във формата по чл. 167, ал. 1 ЗЗД (с нотариален акт) и има необходимото съдържание по чл. 167, ал. 2 ЗЗД, включително „обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите”, поради което същият не е недействителен съгласно чл. 179 ЗЗД.
Като неоснователни са преценени и релевираните в жалбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция. Законосъобразността на отказа да бъде допусната експертиза за установяване стойността на ипотекираните имоти и съотношението й със стойността на активите на дружеството е аргументиран с неотносимостта на същата към предмета на спора, а на отказа да бъде разгледано релевираното от ищците в хода на делото възражение за унищожаемост на процесната сделка – с обстоятелството, че възражение за унищожаемост може да бъде направено само от ответника, докато ищецът следва да предяви иск за унищожаване, какъвто в случая не е предявен. Решаващият състав е споделил извода на първостепенния съд, че твърдените от ищците факти и обстоятелства не са нови, не са заявени с исковата молба и допълнителната искова молба и поради това правилно не са включени в предмета на делото.
С оглед мотивите на атакуваното решение, настоящият състав намира, че същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да бъдат определени като обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на това понятие, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не следва да се преценяват и конкретно поддържаните за тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Първите три въпроса, имащи процесуалноправен характер, отразяват становището на касаторите, че въззивното решение е немотивирано, доколкото не съдържа „изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните”, включително и произнасяне по „направено възражение за нищожност и/или унищожаемост”. Това твърдение обаче не съответства на данните по делото. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е извършил задълбочен анализ на всички преценени от него като релевантни за делото доказателства и е обсъдил всички заявени в жалбата оплаквания, в т. ч. и оплакването, касаещо неразглеждането на възражението на въззивниците за унищожаемост на процесната сделка. Що се отнася до отказа да обсъди възражението на ищците във връзка с твърдяната от тях нищожност на решението на СД и във връзка със стойността на ипотекираното имущество и съотношението му със стойността на имуществото на дружеството, същият е резултат не от неизпълнение на задължението за мотивиране на акта, а от становището на решаващия състав, че тези въпроси са без значение за разглеждания спор.
Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК отсъства и по отношение на поставените от касаторите материалноправни въпроси. Въпросите, свързани с понятието „добрите нрави”, нямат хараткер на обуславящи, от една страна, тъй като въпроси № 4 и № 5 са поставени теоретично, без да са отнесени към конкретния случай, а въпрос № 6 изобщо не е бил въведен като спорен, което обуславя съответно и липсата на прозинасяне по него в атакуваното решение. По същата причина – липса на произнасяне в мотивите на обжалвания акт – не могат да бъдат преценени като значими за изхода на делото и последните два въпроса. Решаващият състав изрично е посочил, че не следва да бъде обсъждан доводът на ищците за нищожност на решението на СД поради противоречие с чл. 236, ал. 2 ТЗ, тъй като дори и да е налице такова противоречие, то би било ирелевантно за действителността на процесния договор. Въпросът, свързан с изясняване смисъла на употребеното в чл. 236, ал. 2 ТЗ понятие „актив”, също не е обсъждан, доколкото не е бил част от предмета на спора.
На последно място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. Поради това, че касаторите не са посочили конкретно на коя от трите предвидени в тази разпоредба хипотези се позовават (нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение) и доколкото настоящият състав не констатира служебно наличието на някоя от тях, не може да се счетат за осъществени предпоставките за допускане на касационен контрол на посоченото основание.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответника по касация ТБ „Инвестбанк” АД разноски за настоящото производство в размер на сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 122 от 08.12.2017 г. по в. т .д. № 305/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Керам Инвест” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], кв. Индустриален, ул. „Самуиловско шосе” и Р. И. Б., Т. П. К., С. Д. Т., Д. Д. И., А. И. А. и П. С. Н. да заплатят на ТБ „Инвестбанк” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „България” № 85 юриконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 300 (триста) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: