О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 22.03.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 331/2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Община Кубрат срещу определение № 229 от 02.11.2018 г. по т. д. № 845/2018 г. на Търговска колегия на Върховен касационен съд, Първо отделение, с което е прекратено като недопустимо производството по посоченото дело, образувано по искове по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМТА на Община Кубрат за отмяна на арбитражно решение от 30.10.2017 г. по в. а. д. № 264/2017 г. на Арбитражен съд В. при Сдружение „Правна помощ и медиация”.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Оплакванията му се свеждат до това, че: съдът не е коментирал искането му за разпит на свидетелката С. Н., която е получила препис от процесното арбитражно решение; не е констатирал ненадлежност на връчването на това решение, изразяваща се в получаването му от лице, което, съгласно У. правилник на общинска администрация – К., в качеството си на служител „Връзки с обществеността”, не е имало право да осъществява деловодни функции или такива по документооборот, т. е. не е било оправомощено да получава документи от името на общината; не е изследвал въпроса с получаването на исковата молба по пощата, като не е дал възможност на ищеца да докаже, че е изпратена по-рано от датата на клеймото върху нея.
Освен това, в частната жалба са изложени подробни доводи и в подкрепа на заявените в исковата молба конкретни основания за отмяна на атакуваното арбитражно решение, които са неотносими към предмета на настоящото производство.
Ответникът по частната жалба – „Еко 2015” ЕООД, гр. Варна – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 21.01.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да прекрати производството по делото, образувано по искова молба на Община Кубрат за отмяна на арбитражно решение от 30.10.2017 г. по в. а. д. № 264/2017 г. на Арбитражен съд В. при Сдружение „Правна помощ и медиация”, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че същата е недопустима, тъй като е подадена извън преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
На първо място, съдебният състав е счел за опровергано от доказателствата по делото твърдението на ищеца, че препис от арбитражното решение му е връчен на 15.11.2017 г. Този извод е формиран на база представеното известие за връчване № 60607441 от куриерска фирма „М и БМ”, както и от издаденото от същата удостоверение изх. № 18-691 от 12.09.2018 г., от които се установява, че препис от атакуваното арбитражно решение е връчен на Община Кубрат на 08.11.2017 г. и е получен от лицето С. Н., заемащо длъжността „младши експерт”. Като неоснователно е преценено направеното от ищеца възражение, че посоченото лице не е служител на общината и няма никаква връзка с нея. В тази насока съдът се е позовал на представените от ответника две декларации – декларация вх. № П-22-11/03.05.2018 г. по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на противозаконно придобито имущество и декларация вх. № П-71-15/19.07.2017 г. по чл. 12, т. 2 и чл. 14 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, които са подадени от получилата преписа от арбитражното решение С. Н. в качеството й на „младши експерт” „ВО” при община Кубрат. С оглед на това, е прието, че арбитражното решение е получено на 08.11.2017 г. и считано от тази дата депозираната на 22.02.2018 г. искова молба се явява просрочена.
На второ място, първият тричленен състав на ВКС е приел, че дори да се приеме за вярна посочената от ищеца дата на получаване на препис от арбитражното решение – 15.11.2017 г., то и спрямо тази дата исковата молба е просрочена, тъй като видно от поставения върху нея печат, същата е подадена в деловодството на ВКС на 22.02.2018 г., т. е. след изтичането на 3-месечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, като е отчетено обстоятелството, че въпреки предоставената му възможност ищецът не е ангажирал доказателства за подаването на исковата молба по пощата.
Определението е правилно.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за ненадлежно връчване на преписа от атакуваното арбитражно решение на датата 08.11.2017 г. поради получаването му от служител на общината, чиито функции не са свързани с документооборота. С оглед безспорно установения по делото факт, че получилото преписа лице С. Н. е служител на Община Кубрат, следва да се счете, че в случая връчването е извършено в съответствие със закона и по-конкретно – с установеното в чл. 50, ал. 3 ГПК процесуално правило, според което връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Ирелевантно за редовността на връчването е съществуващото в общината вътрешно разпределение на функциите между нейните служители, което е в изпълнение на вмененото в чл. 52 ГПК задължение на държавните учреждения и общините да определят служител, който да приема съобщенията в работно време. Несъобразяването на същото би могло да ангажира отговорността на самия служител, но не може да се отрази на редовността на връчването на съобщението като процесуално действие. С оглед на това, правилно в обжалваното определение е прието, че преписът от арбитражното решение е получен от Община Кубрат на датата 08.11.2017 г., спрямо която подадената на 22.02.2018г. искова молба по чл. 47 ЗМТА е извън установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок.
Изцяло следва да бъде споделен и изводът на първия тричленен състав, че дори за дата на получаване на преписа да се приеме твърдяната от ищеца дата 15.11.2017 г., то исковете отново се явяват предявени извън 3-месечния срок, тъй като, видно от поставения печат в деловодството на съда, исковата молба е депозирана на 22.02.2018 г. Неоснователно в тази връзка е оплакването на частния жалбоподател, че не му е предоставена възможност да ангажира доказателства за подаване на исковата молба по пощата. От протокола за проведеното на 04.06.2018 г. заседание по делото се установява, че искането на пълномощника на Община Кубрат за издаване на удостоверение с оглед снабдяване с доказателства за изпращане на исковата молба по пощата е уважено. Удостоверението е издадено на 06.06.2018 г. и е получено от адвокат Б. на 15.08.2018 г., но същият не е представил доказателства въз основа на него. Нещо повече, доказателства в тази насока са ангажирани от ответника по исковете – същият е представил удостоверение изх. № 94-А-117-1 от 12.10.2018г., издадено от „Български пощи” ЕАД, в което е посочено, че на датата 14.02.2018 г. (отразена в исковата молба като дата на изх. № УД-02-00-5) и на датата 15.02.2018 г. (посочена като дата на изготвяне на исковата молба) няма подадени препоръчани пратки с подател Община Кубрат. Ето защо, напълно обоснован е изводът в обжалваното определение, че не е доказано твърдението за подаване на исковата молба на 15.02.2018 г., т.е. в последния ден от 3-месечния срок по чл. 48, ал. 1 ГПК. Отделно от това, посоченото твърдение се опровергава и от приложенията към исковата молба. С нея са представени три съобщения от ЧСИ до Община Кубрат (съобщение за налагане на запор, съобщение до длъжник и съобщение за наложена възбрана), върху които самата община е поставила входящ номер с дати съответно 16.02.2018 г. и 20.02.2018 г. С оглед на тези данни, очевидно е, че исковата молба не би могла нито да е изготвена, нито да е подадена (в съда или по пощата) на 14.02.2018 г. или на 15.02.2018 г., т. е. на дата, предхождаща датите на приложените към нея документи.
На последно място, неоснователно е и релевираното в частната жалба оплакване за допуснато процесуално нарушение от първия тричленен състав, изразяващо се в „некоментиране” искането на ищеца за разпит на свидетел. Такова искане не е било заявено нито в исковата молба, нито в хода на производството по делото, в т. ч. в молба изх. № УД-02-18-842 от 15.10.2018 г. Последната съдържа единствено твърдение, че поради заболяване на лицето С. Н. същата не може да бъде доведена като свидетел.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че подадената от Община Кубрат частна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Независимо от този на делото, поради липса на заявено от ответника искане съдът не се произнася по дължимостта на разноски.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 229 от 02.11.2018 г. по т. д. № 845/2018 г. на Търговска колегия на Върховен касационен съд, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: