О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 03.06.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1074/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „К. НБ” Е., гр. Стара Загора срещу разпореждане № 3073 от 20.03.2019 г. по гр. д. № 5333/2016 г. на Старозагорски районен съд, с което е върната подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на постановеното по същото дело и влязло в сила решение № 273 от 19.03.2018 г.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно с твърдението, че е изпълнил в срок дадените му указания за отстраняване нередовността на молбата за отмяна. Застъпва становището, че администриращият съд не е компетентен да преценява дали изложеното в молбата за отмяна представлява точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по смисъла на чл. 306, ал. 1 ГПК, както и дали същата е подадена в срока по чл. 305 ГПК.
Ответникът по частната жалба – „С. Бетон” Е., гр.Стара Загора – моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 22.04.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да върне молбата за отмяна, подадена от „К. НБ” Е., гр. Стара Загора срещу влязлото в сила решение № 273 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 5333/2016 г. на Старозагорски районен съд, администриращият съд е приел, че в предоставения му срок дружеството-молител не е отстранило нередовността на молбата, тъй като не е уточнило кое го е препятствало да се снабди с посочените в нея писмени материали при разглеждане на делото в двете инстанции, считани от страната за „нови писмени доказателства”, като същевременно е изразил становище, че с молбата не са представени нови доказателства от съществено значение за делото. Освен това, съдът е счел молбата за отмяна и за просрочена по съображения, че тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК, в който молителят е могъл да се снабди с преписи от материалите по посочената от него прокурорска преписка, е изтекъл преди подаване на молбата за отмяна.
Обжалваното разпореждане е неправилно.
В създадената по приложението на чл. 306 ГПК задължителна съдебна практика – т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, е направено ясно разграничение между правомощията на администриращия молбата за отмяна съд и разглеждащия същата Върховен касационен съд. По-конкретно, прието е, че липсата на изложение на обстоятелствата, съставляващи някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, а също и непредставяването на писмени доказателства, в случаите, когато отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението (чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК), респ. непосочването кога и при какви обстоятелства молителят се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити, е нередовност на молбата за отмяна, която трябва да бъде констатирана още от администриращия я първоинстанционен съд, който следва да я остави без движение и даде срок на молителя за отстраняването на недостатъка., а при неотстраняването му – да я върне на молителя. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено обаче, че преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал.1 ГПК, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства, е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд.
Обжалваното разпореждане е постановено в противоречие с посочената задължителна съдебна практика.
В случая, администриращият съд е изпълнил задължението да укаже на молителя отстраняването на нередовността на подадената от него молба за отмяна, но е превишил правомощията си като сам е извършил предоставената в компетентността на Върховен касационен съд преценка относно това, дали представените доказателства имат характер на новооткрити. Неоснователно е направил и извода, че депозираната уточнителна молба не съдържа посочване кога и при какви обстоятелства молителят се е снабдил с писмените доказателства, на които се позовава, доколкото в същата ясно е посочено, че това е станало на 19.02.2019 г. след запознаване с материалите по прокурорска преписка № 1771/2015 г. на ОП – Стара З..
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството по администриране на молбата за отмяна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 3073 от 20.03.2019 г. по гр. д. № 5333/2016 г. на Старозагорски районен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване администрирането на молба за отмяна вх. № 5024 от 19.02.2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: