О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 12.02.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 327/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 233 от 16.07.2014 г. по в. гр. д. № 365/2014г. на Великотърновски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Великотърновски районен съд решение № 1143 от 04.12.2013 г. по гр. д. № 2280/2013 г., изцяло са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 258 ЗЗД за сумата 12 480 лв., представляваща остатък от възнаграждение по договор за проектиране № ВТ-1.8-1 от 03.02.2011 г. и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 520 лв. – неустойка за забава върху първата сума.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода, че клаузата на т. 3.1.2. от процесния договор за проектиране, предвиждаща, че ответникът-възложител ще му заплати втората част от уговореното възнаграждение в размер на сумата 10 400 лв. при одобряване на работен проект и осигуряване финансиране от възложителя, представлява условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД, като счита, че този извод е резултат от неправилното тълкуване на посочената норма. Според касатора, в случая се касае за безусловно поето от ответника задължение да му заплати цялото уговорено възнаграждение при приемане на извършената работа, изпълнението на което не е обвързано от осигуряване на финансиране от страна на Министерство на земеделието и храните в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството-възложител.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като обосноваващи допускането на касационното обжалване, са поставени въпросите: „1. Налице ли е модалитет – отлагателно условие в процесния договор за проектиране № ВТ-1.8-1 от 03.02.2011 г. в т. 3.1.2. от същия, предвид разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, по силата на който при тълкуване на договорите се търси действителната воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността; 2. Съгласно чл. 266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати договореното възнаграждение /чл. 258 ЗЗД/; Допустимо ли е при приета от възложителя работа, да се отказва изпълнение на задължението му за плащане, като се сочи липса на финансиране от трето лице, което не е страна по процесния договор”. По отношение на тези въпроси касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че се решават противоречиво от съдилищата,в подкрепа на което представя две невлезли в сила решения – решение № 260 № 260 от 05.05.2011 г. по гр. д. № 2331/2010 г. на Търговищки районен съд и решение № 449 от 03.10.2013 г. по в. т. д. № 643/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 12.12.2014 г. и допълнително становище от 16.02.2015 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е допустима само в частта, касаеща произнасянето на въззивния съд по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 258 ЗЗД. В останалата й част относно иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД жалбата не подлежи на разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Доколкото се претендира неустойка за неизпълнение на търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, преценката за допустимост на касационното обжалване по отношение на постановеното по този иск решение следва да бъде извършена с оглед установения в чл. 280, ал. 2 ГПК (в редакцията му към датата на подаване на касационната жалба) минимален размер на цената на иска за търговските дела – 10 000 лв. И тъй като цената на предявения от [фирма] иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е 520 лв., т. е. под посочения размер, то в тази му част въззивният акт не подлежи на касационен контрол.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 258 ЗЗД, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за присъждане на цялото уговорено в процесния договор от 03.02.2011 г. възнаграждение за изпълнената от ищцовото търговско дружество работа по проектиране, като се е позовал на клаузата на т. 3.1.2., предвиждаща, че разплащането на втория етап следва да се извърши след одобряване на работния проект и осигуряване на финансиране от възложителя. От буквалното тълкуване на посочената договорна разпоредба решаващият състав е направил извод, че в случая се касае за уговорен от страните модалитет – отлагателно условие, което е преценено от него като допустимо и невлияещо на валидността на сделката.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, и двата поставени от касатора въпроса са относими към правилността на изводите на въззивния съд, съответно – на извода му досежно съдържанието на спорната договорна клауза и досежно това, дължи ли се плащане на цялото уговорено от страните възнаграждение, поради което и с оглед задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, тези въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на конкретното дело и не могат да обосноват допускане на касационното обжалване.
От друга страна, самостоятелно основание за недопускането на касационния контрол е и обстоятелството, че касаторът не е доказал твърдението си за противоречиво решаване на поставените от него въпроси. И двете представени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни решения не съдържат данни да са влезли в сила и затова не представляват „практика на съдилищата” по смисъла на т. 3 от цитирания тълкувателен акт. Отделно от това, следва да се отбележи, че в случая поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е напълно неприложимо предвид обстоятелството, че по въпроса за тълкуването на договорите вече е формирана непротиворечива практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, т. е. имаща задължителен за долустоящите инстанции характер. При наличието на такава практика, касационното обжалване може да бъде допуснато единствено при противоречие на въззивното решение с нея, какъвто извод, обаче, в случая не може да бъде направен, доколкото отговорът и на двата поставени в изложението въпроса е предпоставен от конкретните уговорки в процесния договор.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 920 лв., определена съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 233 от 16.07.2014 г. по в. гр. д. № 365/2014г. на Великотърновски окръжен съд в частта, касаеща иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 233 от 16.07.2014 г. по в. гр. д. № 365/2014г. на Великотърновски окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Ц. Б. №№№” № 136, ет. 3 юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 920 (деветстотин и двадесет) лева.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата му част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: