3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
София, 11.12.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. №769/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П. банк (България)“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 102 от 11.01.2019 г. по т. д. № 5212/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от банката молба за изменение на постановеното по делото решение № 2669 от 15.11.2018 г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата 1 963 лв. до пълния претендиран размер от 2 335.64 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че решаващият състав неправилно е отказал да му присъди ДДС върху платеното адвокатско възнаграждение за въззивното производство, като не е отчел обстоятелството, че заплатеният адвокатски хонорар по двете представени фактури общо в размер на 2 335.64 лв. включва и ДДС.
Ответникът по частната жалба – „Керамит“ Е., [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 20.03.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да остави без уважение молбата на „П. банк (България)“ ЕАД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата 1 963 лв., въззивният съд е приел, че от страна на банката не са представени доказателства заплатеното възнаграждение да е с начислен върху него ДДС.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно като краен правен резултат, но не по изложените в него съображения.
От представените фактури – №[ЕИК] от 18.11.2016 г. и № № [ЕГН] от 19.01.2018 г. и разпечатки от сметката на адвокат Б.-Д. чрез онлайн банкиране – се установява, че за осъщественото от нея процесуално представителство на „П. банк (България)“ ЕАД на същата е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 335.64 лв., която сума включва и начислен 20% ДДС. Именно тази сума, т. е. с включения в нея ДДС, въззивният съд е възприел като направени по делото разноски. С оглед обаче уваженото от него възражение на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на банката-ответник е присъдената само сумата 1 963 лв. лв., определена съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за регистрация по ДДС на адвоката, то липсва основание за начисляване на такова върху присъденото му с въззивното решение адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „П. банк (България)“ ЕАД, [населено място] частна жалба срещу определение № 102 от 11.01.2019 г. по т. д. № 5212/2017 г. на Софийски апелативен съд за изменение на постановеното по същото дело решение № 2669 от 15.11.2018 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: