О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 28.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2963/2018 г.
Производството е по чл. 47 ЗМТА.
Образувано е по иск на С. Х. В. от гр.Варна с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожността на решение № 191 от 02.04.2009 г. по арбитражно дело № 191/2009 г., постановено от арбитър Б. Г..
Ищцата поддържа, че атакуваното арбитражно решение следва да бъде прогласено за нищожно поради постановяването му по спор, неподлежащ на разглеждане от арбитраж.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Искът е недопустим.
В чл. 47, ал. 1 ЗМТА са посочени изчерпателно основанията, при наличие на които може да бъде отменено арбитражното решение. С разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, приета през 2017 г. (ДВ, бр. 8/2017г.) е предвидена възможност и за прогласяване нищожността на арбитражното решение, когато същото е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж. Съгласно императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. С оглед систематичното място на тази разпоредба, следва да се приеме, че установеният в нея преклузивен срок е относим както за исковете за отмяна на арбитражните решения, така и за исковете за прогласяване на тяхната нищожност.
В случая, ищцата не ангажира доказателства за това, кога е получила препис от атакуваното решение и следователно не доказва спазването на установения в закона 3-месечен срок за атакуването му. С оглед на това и доколкото данни относно началния момент на срока не могат да бъдат извлечени и от арбитражното дело, предвид унищожаване на същото поради изтичане на срока за съхранението му, видно от изпратено от арбитъра писмо вх. № 10802 от 13.12.2018 г., следва да се приеме, че този срок не е спазен и съответно предявеният иск е недопустим.
Неоснователно в тази връзка е поддържаното в исковата молба становище, че исковете по чл. 47, ал. 2 ЗМТА не са обвързани със срок. Подобно становище е в явно противоречие със закона и по-конкретно с разпоредбата на чл. 48, ал. 1ЗМТА, предвиждаща изрично срок за сезирането на съда с иск срещу арбитражното решение. Не може да бъде споделено и виждането на ищцата, че приложима по отношение на иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, според която нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Тази разпоредба е относима единствено за съдебните, но не и за арбитражните решения. Арбитражното производство, в т. ч. и атакуването на арбитражното решение, е предмет на специална регламентация – Закона за международния търговски арбитраж, поради което правилата на исковия процес, съдържащи се в Гражданския процесуален кодекс, не могат да намерят приложение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.48, ал.1 ЗМТА
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2963/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването на препис на ищцата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: