О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 20.02.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2090/2018г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, гр. София срещу решение № 73 от 19.04.2018г. по в. т. д. № 378/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 307 от 27.07.2017 г. по т. д. № 123/2016 г. С първоинстанционния акт, в обжалваната негова част, изцяло е уважен предявеният от Н. Д. Г. от гр. Стражица срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от травматични увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 01.06.2015 г., в размер на сумата 50 000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като счита, че с оглед тежестта на получената от ищцата травма, същото е прекомерно и несъответстващо на претърпените вреди, позовавайки се на формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, в която за сходни травми са присъдени по-ниски по размер обезщетения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, като обосноваващ допускане на касационното обжалване е поставен въпросът „за критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди“. Според касатора, този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВС/ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД – ППВС № 4/68 г., ППВС № 7/78 г. и решение № 93 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 43/2010 г. на ІІ т. о.
Ответницата по касация – Н. Д. Г. от гр. Стражица – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 30.07.2018 г. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната негова част, с която предявеният от Н. Д. Г. от [населено място] иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) е уважен за сумата над 5 000 лв. до 50 000 лв., въззивният съд е споделил изцяло изводите на първостепенния съд, че в случая са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, гр. София за причинените на ищцата неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания от травматични увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 01.06.2015 г., а именно: наличие на сключена с „Бул Инс” АД застраховка „Гражданска отговорност” за причинилия произшествието л. а. „Фолксваген Голф“ с ДК № ВТ 9341 ВА; извършено противоправно деяние от страна на застрахования делинквент-водач на лекия автомобил, установено с влязло в сила решение по чл. 78а НК (решение № 111 от 10.03.2016 г. по нахд № 125/2016 г. на Горнооряховски районен съд); вредоносен резултат (претърпени неимуществени вреди от ищцата – болки и страдания от травматичните увреждания); причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат.
По отношение присъденото от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 50 000 лв. решаващият състав е преценил същото за съответстващо на изискванията за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този извод е аргументиран с вида, характера и тежестта на получените травми – масивни кръвонасядания в областта на гърдите, корема, половите органи и долните крайници с оток на посочените места, дълбок мекотъканен хематом в областта на дясното бедро, отстранен чрез оперативно лечение, счупване на главата на дясната малкопищялна кост, имобилизация на крака с мека превръзка, оплаквания от главоболие и световъртеж и неконтролируемо леко изпускане на урина. Решаващият състав е отчел продължителността на оздравителния процес за травмите – 2-3 месеца, през които ищцата е имала непрекъсната нужда от грижите на близките си поради невъзможността за самостоятелно обслужване, продължилия и досега оток на счупения крак и болки в него, както и продължаващото изпускане по малка нужда, което й създава дискомфорт и психически проблеми. Освен това, като обстоятелства, имащи значение при преценката по чл. 52 ЗЗД, съдът е взел предвид възрастта на ищцата, ограничаването на контактите й и възможността, независимо, че е пенсионерка, да работи, да се движи и да управлява велосипед. Според решаващия състав, така определеното обезщетение съответства и на лимита на застраховката „Гражданска отговорност“, който към 2015 г. е в размер на 2 000 000 лв. за eдно пострадало лице.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Въпросът, свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не може да обоснове допускане на касационното обжалване предвид отсъствие на твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Видно от мотивите на въззивния акт, съдът е определил размера на дължимото на ищцата обезщетение в съответствие с указанията, дадени в цитираното постановление на ВС, като е съобразил специфичните за случая обстоятелства, а също и конкретните икономически условия в страната към момента на процесното ПТП, които съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 28 от 09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ІІ т. о., решение № 60 от 29.04.2013 г. по т. д. № 3049/2013 г. на ІІ т. о. и др.) са един от критериите при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Що се отнася до обстоятелството, че при едни и същи критерии съдилищата определят различни размери на обезщетенията, следва да се отбележи, че това е резултат от разликата във фактите при всеки отделен случай.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от касаторката адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1880 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 73 от 19.04.2018г. по в. т. д. № 378/2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК[ЕИК], гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адвокат М. М., САК , гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 4, ет. 2, ап. 7 адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1880 (хиляда осемстотин и осемдесет) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: