О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 11.03.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2147/2018
година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Б. от гр. Радомир срещу решение № 1220 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. № 1222/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Гражданска колегия, I ГО, 14 състав решение № 7897 от 31.10.2016 г. по гр. д. № 8473/2015 г. за отхвърляне на предявения от касатора срещу Застрахователно дружество „Армеец” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 31.05.2015 г. пътно-транспортно произшествие за разликата от 90 000 лв. до 120 000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основното му оплакване се отнася до присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Излага съображения, че въззивният съд не е спазил дадените в ППВС № 4/1968 г. указания, като не е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към определяне на справедливо обезщетение; не е взел предвид множеството нанесени травми и последиците от тях; не е изложил мотиви относно психическото и емоционално състояние на ищеца; необосновано е приел за недоказана невъзможността за полагане на труд, без да съобрази представената по делото молба до ТЕЛК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като релевантни за делото с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК са поставени въпросите: 1. „Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, за да бъде то справедливо; 2. Задължително ли е излагане от страна на съда на съображения за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, както за критериите при определяне на този размер; 3. Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователната отговорност по чл. 226 КЗ (§27 от ПЗР на КЗ в предходния период), които съставляват законово отражение на тази конюнктура; 4. Следва ли при определяне на размера на застрахователното обезщетение по чл. 226 КЗ (отм.) да бъдат съобразявани размерите на лимитите на застрахователната отговорност по чл. 226 КЗ (отм.) като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на възникване на произшествието“.
В подкрепа на твърдението, че поставените въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, касаторът се позовава на ППВС № 4/1968 г. и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът – Застрахователно дружество „Армеец” АД, гр. София – оспорва касационната жалба и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 29.08.2018 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника Застрахователно дружество „Армеец” АД за причинените на ищеца неимуществени вреди като резултат от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.05.2015 г. по вина на водач на автомобил, застрахован за риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. За частично основателно е преценил оплакването на въззивника досежно размера на присъденото му обезщетение за неимуществени вреди. Според съдебния състав, с оглед на това, че се касае за увреждания с тежка неврологична симптоматика, която предвид младата възраст на ищеца води до инвалидност с необратим характер, определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 60 000 лв. не е достатъчно, за да репарира неимуществените вреди, а справедливо и съответстващо на икономическите условия в страната към датата на произшествието и на действащите към този момент лимити на отговорността на застрахователите, би било обезщетение в размер на сумата 90 000 лв. Поради това, след частична отмяна на първоинстанционното решение, искът е уважен допълнително за сумата 30 000 лв., като за разликата до сумата 120 000 лв., която е предмет на въззивната жалба, същото е потвърдено.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на конкретния спор и поради това за осъществена следва да се приеме общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като липсва твърдяното противоречие с ППВС № 4/1968 г. и с цитираните решения на ВКС.
При постановяване на обжалвания акт, въззивният съд не се е отклонил от задължителната и казуална практика на касационната инстанция по приложението на чл. 52 ЗЗД. Напротив, в съответствие с нея е взел предвид всички специфични за делото обстоятелства, които са от значение за определяне обезщетението за неимуществени вреди, а именно: характера и тежестта на уврежданията, проведеното лечение, интензитета на търпените от ищеца болки и страдания, причинените неудобства и ограничения, възрастта на пострадалия, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Що се отнася до правилността на тази негова преценка, същата не може да мотивира допускане на касационното обжалване, тъй като е относима към обосноваността на съдебния акт и е предмет на самия касационен контрол, с оглед на което е недопустимо да бъде релевирана в производството по допускането му, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Поради наличието на съдебна практика на касационната инстанция (в т. ч. и задължителна) по поставените въпроси касационното обжалване не може да бъде допуснато и на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1220 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. № 1222/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Б. Б. от гр. Радомир,[жк], бл. 10, ет. 6, ап. 17 да заплати на Застрахователно дружество „Армеец” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 300 (триста) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: