О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 27.04.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2553/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1710 от 28.072015г. по в. т. д. № 50/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав решение № 162 от 05.11.2014 г. по т. д. № 7591/2012 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) и физическите лица С. Е. Ан Д., П. А. Л., Д. Т., Д. Д. Х., Д. М. М., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. М., Д. Р. А., К. Н., Н. П. Е., Д. С. У. и Д. Р. Г., всички представлявани от адвокат В. Д., иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземане за сумата 57 130 евро, представляваща вземане на Л. Ф. и Д. Ф., произтичащо от развалени предварителни договори за два недвижими имота в жилищната сграда на „С. Л.”, [населено място], цедирано в полза на ищеца с договор за цесия от 11.09.2011 г.
Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че не е носител на процесното вземане, като счита, че същият е направен при игнориране на важни за спора доказателства и преди всичко на заключението на счетоводната експертиза, установяващо категорично надлежно осчетоводяване на исковата сума – в счетоводството на ответника при плащането й от цедентите по предварителните договори и съответно – в счетоводството на ищеца при цедирането й от купувачите по тези договори след развалянето им. Изразява несъгласие и с приетото от решаващия състав, че договорът за цесия и уведомлението до длъжника за извършената цесия на процесното вземане са неавтентични, като твърди, че решаващият състав неоснователно се е позовал само на заключението на графологичната експертиза, без да съобрази всички останали доказателства по делото. В касационната жалба са изложени и множество оплаквания, относими към фактическите и правни изводи, съдържащи се в първоинстанционното решение.
Като обуславящи допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Каква е доказателствената сила на експертизата и може ли решението да се основава само на заключението на вещото лице при пълно игнориране на другите събрани по делото доказателства; 2. Невъзможността за представяне на сравнителни образци от подписа на едно лице обуславя ли извод за неавтентичност на документ, върху който е положен подписът на това лице; 3. От заключението на вещото лице по съдебно-графическа експертиза, според което същото не може да направи извод за авторството на подписите, положени върху частни документи поради липса на сравнителен материал, може ли да се направи обоснован извод за неавтентичност на документите, обект на изследването; 4. Осчетоводяването на договор за цесия от страна на цесионера и на длъжника може ли да доведе до обоснован извод и доказателство ли е за наличие на облигационни отношения между тях на основание договора за цесия; 5. При ясно и точно посочване на прехвърленото с договора за цесия вземане и неговия източник и на дължимата от цесионера насрещна престация, посочването в договора, че дължимата от цесионера цена ще се извърши чрез прихващане с дължима от цедента сума по друго възникнало между страните правоотношение, от значение ли е за валидността на договора за цесия”.
По отношение на така поставените въпроси касаторът поддържа съответно: за първия и четвъртия въпроси – че са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВАС (определение № 427 от 02.08.2012 г. по ч. гр. д. № 300/2012 г. на ВКС, І г., определение № 604 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 26/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 8092 от 06.06.2012 г. по адм. д. № 4054/2012 на ВАС, решение № 5981 от 26.04.2012 г. по адм. д. № 9354/2011 г. на ВАС, решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ІІ т. о., решение № 47 от 08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.), а за втория, третия и петия въпроси – че решаването им е „от значение за развитието на правото” предвид липсата на задължителна съдебна практика.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) – изразява становище за допускане на касационното обжалване, респ. за уважаване на жалбата като основателна, по съображения, изложени в писмен отговор от 13.09.2016 г.
Ответниците по касация – С. Е. Ан Д., П. А. Л., Д. Т., Д. Д. Х., Д. М. М., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. М., Д. Р. А., К. Н., Н. П. Е., Д. С. У. и Д. Р. Г., всички представлявани от адвокат В. Д. – молят за недопускане на касационния контрол, а евентуално за отхвърляне на жалбата. Подробни съображения за това са изложили в писмен отговор от 25.10.2015 г. Претендират разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел крайния правен извод за неоснователност на предявения иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, но не по изложените в него съображения. Решаващият състав не е споделил извода на първостепенния съд, че не е доказано съществуването на вземане в полза на Л. Ф. и Д. Ф. за сумата 57 130 евро – платена от тях цена по предварителни договори за продажба на два имота в [населено място] и дължима им от [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) като последица от развалянето на същите с допълнително споразумение от 28.10.2010 г. Независимо от доказаната от заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза неавтентичност на предварителните договори, позовавайки се на нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, както и на данните от заключението на счетоводната експертиза за отразяване на процесната сума в счетоводството на ответното дружество като плащане по тези договори, а след развалянето им – като задължение на несъстоятелния длъжник към купувачите Л. Ф. и Д. Ф. за връщането й, въззивният съд е приел за безспорно установено, че посочените лица имат вземане към [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) за исковата сума. За недоказано обаче е преценено твърдението, че посоченото вземане е прехвърлено на ищеца [фирма], тъй като от събраните по делото доказателства не може да се счете за установено, че цедентите Л. Ф. и Д. Ф. са изразили съгласие за това. Този извод е направен с оглед категоричното заключение на съдебно-почерковата експертиза, че уведомлението от цедента до длъжника е неавтентично. Решаващият състав е изразил становище, че съгласието на цедента не може да се презюмира въз основа на косвени доказателства, свързани с осчетоводяването на прехвърлянето, тъй като по този начин не би могла да бъде установена волята на цедента и нейните параметри, касаещи вземането.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради обстоятелството, че поставените от касатора въпроси не са обуславящи за изхода на делото.
Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният материалноправен и/или процесуалноправен въпрос няма качеството обуславящ, когато се отнася до правилността на акта, до обсъждането на доказателствата по делото или до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд. В случая, първият от поставените от касатора въпроси представлява по своята същност оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, свързано с преценката на заключението на съдебно-почерковата експертиза, т. е. произнасянето по този въпрос предполага проверка за правилността на решението, каквато е възможна само при вече допуснат касационен контрол. Освен това, представените от касатора съдебни актове не доказват твърдението му за противоречие на решението със съдебната практика. В тази връзка следва да се отбележи, че характер на практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК има само определение № 427 от 02.08.2012 г. по ч. гр. д. № 300/2012 г. на ВКС, І г., но не и останалите посочени във връзка с първия въпрос актове (определение по чл. 288 ГПК и решения, постановени по административни дела). Не е налице обаче противоречие на въззивното решение с определението по чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като решаващият състав не е придал на заключението на почерковата експертиза нито формална, нито материална доказателствена сила, нито е формирал изводите си само въз основа на нея. Напротив, в мотивите на решението изрично е обсъден доводът на ищеца, свързан със значението на счетоводното отразяване на договора за цесия в счетоводството на ответното търговско дружество, но същият е счетен за неоснователен – извод, чиято правилност е извън предмета на настоящото производство.
Поради относимостта им към правилността на изводите на въззивната инстанция, не следва да бъдат преценени като значими за допускането на касационното обжалване и въпроси № 2 и № 3. Още повече, че по първия от тях във въззивното решение изобщо няма обсъждане. Отделно от това, дори и да бяха релевантни, достатъчно за недопускане на касационното обжалване по тях е ненадлежното им заявяване. Чрез въвеждането само на една от двете кумулативни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – „значение за развитието на правото”, посоченото основание се явява заявено в противоречие с указанията по т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение, според което „точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание за допускане на касационното обжалване.
По отношение на последните два въпроса невъзможността за допускане на касационния контрол произтича от обстоятелството, че същите не съответстват на мотивите в обжалвания акт. Въпросът, свързан с осчетоводяването на договора за цесия не е обуславящ за изхода на делото, тъй като същият е поставен с оглед съдържащото се в него твърдение за наличие на облигационни отношения между цесионера и длъжника на цедираното вземане, докато в мотивите на въззивното решение обуславящият за спора въпрос е бил дали е удостоверена волята на цедента за прехвърляне на вземането. Що се отнася до последния въпрос, ирелевантността на същия за делото се дължи на факта, че по същия липсва произнасяне – при преценката за наличието на правоотношение по договор за цесия въззивният съд изобщо не е обсъждал уговорената от страните насрещна престация „прихващане с дължима от цедента сума по друго възникнало между страните правоотношение”, в какъвто смисъл именно е поставеният от касатора въпрос. Наред с това, по отношение на този въпрос следва да се имат предвид изложените по-горе мотиви за липса на надлежно заявяване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По посочените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от изхода на делото, искането на ответниците по касация-физически лица за присъждане на разноски не може да бъде уважено предвид липсата на доказателства за конкретно уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им пълномощник адвокат В. Д..
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1710 от 28.072015г. по в. т. д. № 50/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: