О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 14.05.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2430/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е. Т. Г.“ АД, гр. Хасково срещу решение № 124 от 26.04.2018 г. по в. т. д. № 97/2018 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Хасковски окръжен съд решение № 81 от 16.11.2017 г. по т. д. № 114/2014 г., предявеният от касатора срещу ЗК „У.“ АД, гр. София иск по чл. 238, ал. 1 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над 952.72 лв. до претендираната сума 16 280 лв., представляваща разликата над присъдената му по гр. д. № 1948/2012 г. на Хасковски районен съд застрахователна сума 19 000 лв. до пълния размер на същата 35 280 лв.; искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 3 748 лв. до 7 792.04 лв., а искът за сумата 17 564.50 лв., включваща сумата 1440 лв. направени разноски по в. гр. д. № 320/2011 г. на Хасковски окръжен съд и сумата 16 124.50 лв. – направени разноски по изп. д. № 20117780400193 на ЧСИ В. И. с район на действие СГС, е отхвърлен изцяло.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касация – ЗК „У.“ АД, гр. София – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела, каквато е и настоящата хипотеза. Касае се за обективно съединени искове за парични вземания, цената на всеки от които е в рамките на законово установения лимит, а именно – иск с правно основание чл. 238, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 16 280 лв., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 792.04 лв. и иск по чл. 82 ЗД за сумата 17 564.50 лв. Независимо, че ищецът е претендирал сумата 33 844.50 лв. общо и е посочил същата като цена на претенцията си, в действителност предявените от него главни искове са два, а не един – предмет на първия иск е сумата 16 280 лв. – част от дължимата му застрахователна сума 35 280 лв. по сключения между страните договор за застраховка, а предмет на другия иск е сумата 17 564.50 лв. (разноски по приключили дела – исково и изпълнително). Доколкото основанието за дължимостта на всяка от тези суми е различно, следва да се счете, че в случая се касае за два различни иска, както правилно е преценила и въззивната инстанция при упражняване на правомощията си да определи основанието на претенциите съобразно изложените в исковата молба обстоятелства. С оглед на това и предвид цената на така предявените претенции, касационният контрол върху постановеното въззивно решение се явява недопустим.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на “Е. Т. Г.“ АД, гр. Хасково
срещу решение № 124 от 26.04.2018 г. по в. т. д. № 97/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: