О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 24.01.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2097/2015 г.
Подадена е молба от [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 793 от 31.10.2016 г. в частта относно разноските, като в полза на банката бъде присъдено платеното от нея адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 3800 лв.
Ответникът по молбата – И. М. И. от [населено място] – заявява становище за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да не бъде присъждано.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата:
От представения в първоинстанционното производство договор за правна защита от 14.04.2014 г. се установява, че [фирма], [населено място] е уговорила заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощените от нея двама адвокати за разглеждане на делото пред касационната инстанция в размер на сумата 5000 лв., а в случай на изготвяне на касационна жалба или отговор на касационна жалба без явяване в съдебно заседание – 3800 лв., което следва да бъде извършено по посочената в договора банкова сметка. От приложения към отговора на касационната жалба документ – извлечение от банкова сметка – се установява, че дължимото за касационната инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 3 800 лв. е преведено на процесуалните пълномощници на ответника (на всеки от тях е преведена сумата 1 900 лв.). С оглед на това и в съответствие с разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, разноските за настоящото производство следва да се счетат за доказани. Предвид обаче императивната норма на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски само за един адвокат, т. е. молбата по чл. 248 ГПК е основателна само за сумата 1 900 лв.
По отношение направеното от касатора (ответник по молбата) възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, настоящият състав намира, че същото е неоснователно. С оглед фактическата и правна сложност на спора и обема на предоставената правна помощ – подробно изложени съображения, от една страна – по посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, предпоставящо задълбочено проучване на съдебната практика, и от друга страна – по релевираните оплаквания за неправилност на въззивния акт, следва да се счете, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв. не е прекомерно.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА И. М. И. от [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1 да заплати на [фирма], [населено място] разноски за настоящото дело в размер на сумата 1900 (хиляда и деветстотин) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за присъждане на разноски за разликата до 3 800 лв., като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: