О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 09.02.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2343/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 1010 от 17.05.2016 г. по т. д. № 4157/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 3829 от 21.08.2015 г. по т. д. № 58/2015 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от общината-касатор искове по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията от 09.04.2015 г. на Общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място] по т. 2. и т. 3 от дневния ред за упълномощаване на управителя на дружеството да извършва всякакви сделки с недвижими имоти на дружеството и за освобождаване от отговорност на управителя К. Арнаутски за всички извършени до настоящия момент действия и сделки.
В касационната жалба се поддържа, че въззивният акт е неправилен поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на съда, че атакуваните решения на процесното Общо събрание на съдружниците не противоречат на нормите на Наредбата за условията и реда за упражняване правата на [община] върху общинската част от капитала на търговските дружества. Изложени са подробни съображения в подкрепа на поддържаното и пред инстанциите по същество, че такова противоречие е налице и по-конкретно – че не са спазени изискванията на чл. 11, чл. 12, т. 9, чл. 31 и чл. 32 от същата наредба, според които лицето, упълномощено да представлява Общината като съдружник в търговските дружества, трябва да е изрично овластено от Общинския съвет относно начина на гласуване по точките от дневния ред. Според касатора, при преценката за законосъобразност на атакуваните решения въззивният съд неоснователно не е придал необходимото значение на факта, че насрочването на Общото събрание на съдружниците не е съобразено с утвърдения график за съответната година за провеждане на редовните заседания (сесии) на Общинския съвет, на които е могло да бъде взето решение относно начина на гласуване по дневния ред на събранието, както и на факта, че разпореждането с недвижими имоти на дружеството би засегнало общинския интерес, предвид откритата процедура по приватизация на притежаваните от [община] дялове в ответното дружество.
Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: „1. Допустимо ли е управителят на дружество с ограничена отговорност, в което община има дялово участие, да бъде упълномощен от Общото събрание да извършва разпоредителни сделки с дълготрайни активи, собственост на дружеството, в случай на открита процедура по приватизация на дяловото участие, общинска собственост, независимо от факта, че общинското дялово участие е 35%, т. е. по-малко от 50%, посочени в чл. 28 ЗПСК; 2. Как би се защитил общинският интерес при потвърждаване като законосъобразно на решението на Общото събрание за разпореждане на управителя с имоти, собственост на дружеството, при условие, че е открита и се провежда процедура по приватизация на общинското дялово участие от 35% от капитала, за да се предотврати нанасянето на финансова щета на общината“. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационно обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 07.10.2016 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изцяло изводите на Благоевградски окръжен съд, че атакуваните от [община] решения по т. 2 и т. 3 от дневния ред на проведеното на 09.04.2015 г. Общо събрание на [фирма], [населено място] не са незаконосъобразни, тъй като не е налице нито нарушение на процедурата по свикването му, нито твърдяното нарушение на Наредбата за условията и реда за упражняване правата на [община] върху общинската част от капитала на търговските дружества. Неоснователността на довода за материална незаконосъобразност на процесните решения е аргументирана с неприложимостта на посочената наредба към настоящата хипотеза, доколкото установените в нея правила нямат императивен характер, тъй като не са норми от публичен ред, а касаят вътрешни правила в Общината за упражняване на правата й на съдружник в търговски дружества. Според съдебния състав, нарушаването на тези правила (в случая – изискването на чл. 32, ал. 1 от Наредбата, че лицата, упълномощени да представляват Общината в О., вземат предварително писмено съгласие от Общинския съвет под формата на решение, за да изразят становище и да гласуват по определени въпроси, в т. ч. и за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях) е извършено от самата община, а не от търговското дружество, в което тя е съдружник, поради което то не може да влияе върху законосъобразността на събранието и не е основание за отмяна на взетите решения. Що се отнася до твърдението за нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 9 от Наредбата, съдът е счел същото за неоснователно по съображения, че тази норма е относима само за търговски дружества, в които целият капитал е собствен на [община], каквото ответното дружество не е, тъй като делът на общината в него е 35%.
Поради това, че касаят целесъобразността на атакуваните решения, която не може да бъде обсъждана в производството по чл. 74, ал. 1 ТЗ, като ирелевантни за спора съдът е преценил доводите във въззивната жалба, свързани с провежданата процедура за приватизация на притежаваните от общината дялове в ответното дружество и ефекта на оспореното решение по т. 2 с оглед нейния финансов интерес.
По отношение твърдението за противоречие на атакуваното решение по т. 2 от дневния ред на Общото събрание с разпоредбата на чл. 28 ЗПСК, предвиждаща забрана за извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско имущество, въззивният съд е счел, че не следва да бъде обсъждано, тъй като това основание за отмяна е въведено от ищеца след преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставените от касатора въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да е значим за конкретното дело по смисъла на задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е обусловил изхода на същото. Това условие в случая не е налице по отношение и на двата поставени от касатора въпроса, тъй като обжалваното решение не съдържа произнасяне по тях. Първият от въпросите е свързан с твърдението на ищеца (сега касатор) за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 28 ЗПСК, което обаче въззивният съд е преценил като основание за отмяна на атакуваните решения на Общото събрание, заявено извън преклузивния срок по чл. 75, ал. 2 ТЗ и затова е отказал да го обсъжда. По съображения, че е относим към целесъобразността, а не към законосъобразността на решението по т. 2 от дневния ред на процесното Общо събрание, като довод, извън предмета на спора по чл. 74, ал. 1 ТЗ, е счетен и доводът на Общината за негативно влияние на това решение върху финансовия й интерес предвид откритата процедура по приватизация на притежаваните от нея дялове в ответното търговско дружество. Следователно, и този въпрос не е обсъждан в мотивите на обжалвания въззивен акт и не е предопределил изхода на делото. Оттук и извода, че заявените от касатора въпроси не отговарят на задължителното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да е необходима преценка относно наличието на предпоставките на поддържаното конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, а. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение, чието плащане в брой е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие № 126269/30.09.2016 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1010 от 17.05.2016 г. по т. д. № 4157/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 500 (петстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: