О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 15.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1451/2017 г.
Производството е по чл. 47 ЗМТА.
Образувано е по искове на А. С. И. и А. Ш. М., двамата от [населено място], срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 4 и чл. 47, ал. 2 ЗМТА, за отмяна, респ. за прогласяване за нищожно решение № 170 от 26.03.2015 г. по арбитражно дело № 170/2015 г., постановено от арбитър Б. Г..
Ищците поддържат, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради това, че са била лишени от участие в арбитражното производство, тъй като не са били уведомени за образуването му; че не им е връчено арбитражното решение; че не е налице валидна арбитражна клауза, доколкото не са им предоставени Общите условия към процесния договор за реворлвиращ заем, а освен това същият не е подписан от ищцата М.. Заявяват изрично искане и за прогласяване нищожността на арбитражното решение поради постановяването му по спор, неподлежащ на разглеждане от арбитраж.
Ответникът – [фирма], [населено място] – оспорва исковете като недопустими поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок, респ. като неоснователни поради отсъствие на поддържаните основания по чл. 47 ЗМТА.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и възраженията на страните, приема следното:
Исковете са недопустими.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. В случая, от съдържащите се по делото доказателства се установява, че двамата ищци са били уведомени за постановеното срещу тях арбитражно решение № 170 от 26.03.2015 г. на арбитър Б. Г. още през 2016 г. По-конкретно: На същите са изпратени покани за доброволно изпълнение, получени чрез ищеца А. И. на 25.01.2016 г., в които изрично е отбелязано, че изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 02.10.2015 г. „на основание решение на арбитражен съд по арб. дело № 170 от 2015г. на арбитър Б. Г.“. На 29.01.2016 г. е депозирана частна жалба вх. № 11720 до Софийски апелативен съд срещу постановеното по т. д. № 4648/2015 г. на СГС, VІ-17 състав разпореждане за издаване на изпълнителния лист от 02.10.2015 г. В частната жалба настоящите ищци са потвърдили получаването на поканите за доброволно изпълнение и са изложили съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, тъй като не са били уведомени за производството пред арбитражния съд и за постановеното арбитражно решение № 170 от 2015 г. На същата дата (29.01.2016 г.) е депозирано и искане вх. № 11721 за издаване на копие от материалите по т. д. № 4648/2015 г. на СГС, VІ-17 състав, включително арбитражното решение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист. С разпореждане от 10.02.2016 г. това искане е уважено.
При посочените данни, настоящият състав намира, че за дата на получаване на атакуваното решение следва да се приеме датата 29.01.2016 г., на която ищците са депозирали частна жалба вх. № 11720 до Софийски апелативен съд срещу постановеното по т. д. № 4648/2015г. на СГС, VІ-17 състав разпореждане за издаване на изпълнителния лист по реда на чл. 51 ЗМТА въз основа на атакуваното арбитражно решение № 170 от 26.03.2015 г. Обстоятелството, че арбитражното решение е описано в частната жалба и че са изложени съображения срещу мотивите на същото, налага категоричния извод, че към датата на подаване на жалбата ищците са разполагали с копие от арбитражното решение и са могли да упражнят правото си по чл. 47 ЗМТА да искат отмяната му в предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА преклузивен 3-месечен срок. Този срок, обаче, не е спазен. Изчислен от датата 29.01.2016 г., същият изтича на 29.04.2016 г., докато исковата молба е депозирана на 15.06.2017 г. Ето защо, производството по делото е недопустимо и подлежи на прекратяване.
С оглед изложеното, без значение е редовността на последващо връчване на арбитражното решение с товарителниците от 27.06.2016 г. и с поканите за доброволно изпълнение от 29.03.2017 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.48, ал.1 ЗМТА
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1451/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: