О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 16.10.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 926/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 2558 от 07.12.2017 г. по т. д. № 2358/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-23 състав решение № 439 от 01.03.2017 г. по т. д. № 6299/2016 г. С първоинстанционния акт изцяло са уважени предявените от „Юнион Ивкони” ООД, [населено място] срещу Столична община обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 27 697.85 лева, представляваща неизплатено възнаграждение, дължимо по договор № РД – 56 – 1074/24.10.2007 г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 74 от общинската транспортна схема на Столична община, осъществен през м. юли 2013г., ведно със законната лихва от 27.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 254.76 лв., представляваща лихва за забава при плащането на главницата за периода от 21.08.2013 г. до 26.07.2016 г.
Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на закона. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за дължимост на претендираната сума за превоз на пътници за м. юли 2013 г. с твърдението, че същият е резултат от тълкуването на уговорката в чл. 5, ал. 3 от процесния договор в противоречие с изискванията на чл. 20 ЗЗД, предвиждаща възможност за корекция на уговорената цена за пробег само при кумулативното проявление на визираните в нея три условия, но не и при настъпване на всяко от тях поотделно. В касационната жалба е релевирано оплакване и във връзка с начина, по който е индексирана цената за километър пробег. Според касатора, инфлационният коефициент следва да се начислява върху базисната цена по чл. 5, ал. 1 в размер на 2,92 лв., която е константна величина, уговорена за целия срок на действие на договора, без обаче в нея да се включва натрупаната инфлация през целия предходен период от 2008 г. до 2012 г.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът, „че само и единствено на основание разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора е допустимо увеличение на цената с натрупаната инфлация”. По отношение на този въпрос касаторът заявява основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че същият се решава противоречиво от съдилищата с позоваване на: решение № 1836 от 02.10.2014 г. по т. д. № 434/2014 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав; решение № 929 от 25.04.2014 г. по т. д. № 3367 от 2013 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав; решение № 1433 от 06.07.2016 г. по т. д. № 3445/2015 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав; решение от 26.04.2016 г. по гр. д. № 2344/2014 г. на Софийски градски съд, І-5 състав; решение № 2209 от 23.11.2016 г. по т. д. № 3948/2016 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, решение от 03.10.2016 г. по т. д. № 1454/2016 г. на СГС, VI-18 състав; решение от 19.01.2017 г. по гр. д. № 5363/2016 г. на СГС, ІІІ-В въззивен състав; решение № 1701 от 05.08.2016 г. по т. д. № 5095/2016г. на Софийски апелативен съд, 9 състав и решение от 26.10.2017 г. по т. д. № 1650/2017 г. на Софийски градски съд, VI-18 състав.
Освен това, в касационната жалба и изложението към нея се твърди, че във въззивното решение се съдържат мотиви, по които няма практика на ВКС, поради което решението на ВКС по чл. 290 ГПК ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – „Юнион Ивкони” ООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 20.03.2018 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че: Страните са обвързани от правоотношение по договор № РД-56-1074/24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 74 от транспортната схема на Столична община, сключен въз основа на проведен конкурс по реда на Наредба № 2/15.03.2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили; Транспортната услуга за м. юли 2013 г. е изпълнена от „Юнион Ивкони“ ООД и за същата е извършено плащане от страна на Столична община в размер на сумата 130 447.92 лв. (с ДДС) по издадената от дружеството фактура № 0000012662/31.07.2013г.
При разрешаване на спора за размера на дължимото възнаграждение въззивният съд е изходил от договорната клауза на чл. 5, ал. 3, с която страните са постигнали съгласие възложителят да заплаща на изпълнителя цена от 2.90 лв. на база на действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание и договорената цена да се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ – т. 1 на чл. 5, ал. 3. Като е съобразил уговорката за индексиране на цената с размера на годишната инфлация за предходната година и установения с помощта на счетоводна експертиза индекс на инфлация за 2012 г., решаващият състав, на база заключението на изслушаната по делото експертиза, е приел, че за 2013г. ответникът – възложител е следвало да заплаща на изпълнителя цена на изминат километър пробег в размер на 3.54 лв. без ДДС, или общо за изминатите през м. юли 2013 г. 37 228.28 км е дължима сумата 158 145.75 лв. Поради обстоятелството, че общината-възложител е заплатила само част от дължимата сума до размер на 130 447.92 лв., искът за реално изпълнение на договора е преценен за изцяло основателен за сумата 27 697.85 лв. С оглед изхода на спора по главния иск, за основателен е счетен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 254.76 лв. – обезщетение за забава върху сумата 27 697.85 лв. за периода от 21.08.2013 г. (датата, на която е следвало да се плати цената за превоз за м. юли 2013 г.) до датата на предявяването на иска – 26.07.2016 г.
По основния спорен въпрос, свързан с клаузата на чл. 5, ал. 3 от процесния договор, въззивният съд не е възприел довода на ответника, че същата предвижда уговорената цена от 2.90 лв. за километър пробег да се променя при кумулативното проявление на всички предпоставки, посочени в т. 1, т. 2 и т. 3, а не само при настъпване на предпоставката по т. 1 – наличие на годишна инфлация, обявена от НСИ за предходната година. Според съдебния състав, клаузата на чл. 5, ал. 3 очертава ясно начина на промяна на първоначално договорената цена в три отделни и самостоятелни хипотези, първата от които е актуализиране на цената за следващата година при обявена от НСИ годишна инфлация за предходната година, какъвто е разглежданият случай.
Въззивният съд е приел, че инфлационният индекс изразява единствено промяната, настъпила по отношение на предходната година, и е недопустимо да бъде отнасян към предходен момент. С оглед на това е счел за неоснователно оплакването за необоснованост на извода на първоинстанционния съд относно капитализирането на инфлационната надбавка, дължима за всяка предходна година от срока на действието му, чрез прибавянето й към базисната цена, върху която се определя инфлационната надбавка за следващите години.
Решаващият състав е преценил като неоснователно и възражението за погасителна давност, тъй като вземането за възнаграждение за месец юли 2013 г. съгласно чл. 5, ал. 2 от договора е станало изискуемо на 20.08.2013 г. и следователно към датата на подаване на исковата молба (27.07.2016 г.) 3-годишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД не е изтекъл.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с тълкуването на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация, тъй като не е правен въпрос, а е фактически и се отнася до съдържанието и преценката на клаузите на процесния договор. Развитите в касационната жалба и изложението към нея съображения представляват по своята същност оплаквания за неправилност на въззивното решение, а не основания за допускането му до касационен контрол.
Независимо от това, дори поставеният въпрос да се счете за релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, същият не може да обоснове допускане на касационно обжалване поради отсъствие на поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С § 14 от Закона за изменение и допълнение на ГПК (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) е изменена т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като според новата редакция на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. След посоченото изменение на ГПК противоречието в съдебната практика вече не съществува като основание за допускане на касационния контрол. Настоящата касационна жалба е подадена на 17.01.2018 г., т. е. след влизане в сила на изменението. Поради това, макар в цитираните и приложени решения на Софийски апелативен съд и на Софийски градски съд горепосоченият материалноправен въпрос да е решаван противоречиво, не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване.
При доказано противоречие в практиката на съдилищата касационното обжалване би могло да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая обаче такова противоречие не е доказано, тъй като представените от касатора първоинстанционни и въззивни актове не представляват „практика на съдилищата“ съгласно указанията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС предвид липсата на данни същите да са влезли в сила.
С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, касаторът следва за заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 647.15 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане се установява от представените с отговора на касационната жалба фактура № 913 от 01.03.2018 г. и преводно нареждане от 16.03.2018 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2558 от 07.12.2017 г. по т. д. № 2358/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Столична община, [населено място], ул. „Московска“ № 33 да заплати на „Юнион Ивкони“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Цар Иван Шишман” № 17 разноски за настоящото производство в размер на сумата 647. 15 лв. (шестстотин четиридесет и седем лева и петнадесет стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: