3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 25.06.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ С.
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3008/2019г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗКПУ „Земя“, [населено място], [община] срещу решение № 273 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 279/2018 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Ихтимански районен съд решение № 20 от 15.02.2018 г. по гр. д. № 1256/2017г. за отмяна решенията на извънредно общо събрание на ЗКПУ „Земя“ от 10.09.2017 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за нередовност на процесното извънредно общо събрание с твърдението, че: правомощието на 1/3 от кооператорите да искат свикване на ОС е „постоянно“ и не зависи от това дали са отправили искане до УС /ликвидатор/ или не; наличието на изрично вписана в поканата до кооператорите точка от дневния ред „други“ позволява да бъдат разглеждани и други въпроси, освен конкретно изброените в нея; в тежест на ищеца е да докаже, че с обратната разписка е получил нещо друго, а не покана за ОС; „спадащият кворум“, при който е проведено процесното събрание, е можело да се докаже и чрез гласни доказателства.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационно обжалване с твърдението, че: „1. Добре ще е за развитието на правото след като 1/3 от кооператорите имат по-голямото правомощие – т. е. да свикат ОС въпреки бездействието на УС, то те да могат направо да го свикат, без да чакат продължителното едномесечно бездействие да изтече; 2. Добре ще е за развитието на правото изпратените покани за ОС с „обратни разписки“ да се приемат за меродавни, като се съпостави и анализира времето на изпращането им, както и техните адресати“.
Ответникът по касация – Д. С. К. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 02.11.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 58 ЗК, въззивният съд е възприел изцяло изводите на Ихтимански районен съд за незаконосъобразност на процесното извънредно общо събрание от 10.09.2017 г., произтичаща от начина, по който същото е свикано. На първо място, прието е нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗК, доколкото събранието е свикано от 1/3 от членовете на кооперацията без спазване на изискването искането да отправено до УС и същият да не е свикал събранието в предвидения в закона едномесечен срок. На второ място, решаващият състав е установил нарушение и на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗК, изразяващо се, от една страна, в липса на необходимото съдържание на поканата поради това, че в нея не са посочени изчерпателно въпросите от дневния ред, по които са взети оспорените решения, а от друга страна – поради липса на доказателства, че с представената по делото обратна разписка е връчена именно поканата за провеждане на процесното извънредно ОС на кооперацията. Като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на атакуваните решения, съдебният състав е посочил приемането им без да е налице изискуемия от закона кворум, съответно липсата на данни събранието да е проведено в хипотезата на спадащ кворум.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, следва да се отбележи, че представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа конкретно формулирани правни въпроси, каквото е изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснено подробно в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В същото се съдържа единствено становището на касатора относно приложението на възможността за свикване на общо събрание по инициатива на 1/3 от кооператорите „без да чакат продължителното едномесечно бездействие на УС да изтече“, както и препоръката му относно приемането „за меродавни“ на изпратените с обратна разписка покани за ОС.
Отделно от това, поддържаното конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е надлежно заявено. Съгласно указанията по т. 4 от цитираната задължителна съдебна практика, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационния контрол, докато в случая с касаторът е релевирал само част от това основание – „развитие на правото“.
На последно място, дори да се счете, че е изпълнено изискването за поставяне на конкретни въпроси, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато, тъй като въззивният съд е приел неоснователност на предявения иск не само поради опорочена процедура по свикване на процесното общо събрание, но и поради незаконосъобразност на взетите решения предвид липсата на изискуемия кворум. Следователно, касае се за допълнителен аргумент за неоснователност на претенцията, във връзка с който не е поставен въпрос в изложението.
С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 273 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 279/2018 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: