О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 23.06.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1161/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. П. от [населено място] против определение № 140 от 12.04.2017г. по в. ч. т. д. № 181/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пазарджишки окръжен съд определение № 146 от 07.03.2017 г. по т. д. № 40/2017 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявените от Г. Д. П. срещу [фирма], [населено място] обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответната банка сумата 55 060.54 лв. по договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № BL 6832/04.06.2007 г. и анекс № 3/27.04.2011 г към него; сумата 31 514.46 лв. – договорна лихва, 911.28 лв. – такси и 3 960.48 лв. – разноски, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1167 от 14.06.2011 г. и изпълнителен лист от същата дата по ч. гр. д. № 1965/2011 г. на Пазарджишки районен съд.
Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на процесуалните правила. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на предявените искове, като счита, че на практика съдът предварително е решил делото по същество, без да го разгледа в открито заседание, със събиране на всички относими, необходими и допустими доказателствени средства. Излага подробни съображения в подкрепа на застъпваната пред предходните инстанции теза, че фалшифицирането на подписа му в процесния анекс № 3/27.04.2011 г. и установяването на неистинността на този документ с експертна справка № 153/17.10.2016 г. по прокурорска преписка № 3282/2016 на Районна прокуратура-П., съответно издаденото по тази преписка постановление от 07.12.2016 г. представляват новооткрито обстоятелство и ново писмено доказателство по смисъла на чл. 424 ГПК, а евентуално – че са нововъзникнали факти по смисъла на чл. 439 ГПК.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, частният касатор поставя въпросите: „1. Представлява ли нововъзникнало обстоятелство и/или ново писмено доказателство предявяването/запознаването на „длъжника“ на 08.12.2016 г. с документи: а/ (Анекс № 3/27.04.2011 г.), който го задължава и прави длъжник и в който подписът не е положен от него; б/ (Експертна справка № 115/17.10.2016 г.) който установява неистинността на подписа в задължаващия документ; в/ (Постановление от 07.12.2016 г. на РП-П., връчено на 08.12.2016 г., който установява авторството и погасяване на наказателната му отговорност, когато съобщението на ЧСИ е връчено чрез служител по месторабота (на 21.09.2016 г.) и не е придружено с тези документи, а само непредадени от служителя по местоработата ЗНИ и ИЛ; 2. Ако горните факти не са новооткрити (относно иска по чл. 424 ГПК), то същите представляват ли нововъзникнали доказателства след влизане в сила на ЗНИ № 1167/14.06.2016 г. (относно иска по чл. 439 ГПК); 3. При проверка на първоинстанционното определение въззивният следва ли да обсъжда обстоятелства, които не са били предмет на разглеждане в първоинстанционното определение и по които не е било налице произнасяне, вкл. и непроизнасяне по въпроса, касаещ прекратяването на делото; 4. Съществува ли законова пречка при влязла в сила заповед за изпълнение, въз основа на анекс към Д., непредставен със съобщението на ЧСИ, да бъде предявен последващо иск от длъжника за установяване неподписване анекса на основание нови доказателства (ЕС и Постановление от прокуратурата) ”.
В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са представени съответно: по първия въпрос – решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 374 от 07.11.2011 г. по гр. д. № 665/2011 г. на ВКС, І г. о.; по втория въпрос – определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7393/2013 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 797 от 29.11.2016 г. по ч. гр. д. № 3147/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о. и определение № 454 от 20.06.2012 г. по ч. гр. д. № 161/2012 г. на ВКС, ІV г. о.; по третия въпрос – решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 139 от 24.04.2015 г. по гр. д. № 926/2012 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 23 от 03.04.2017 г. по гр. д. № 2634/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о.; по четвъртия въпрос – решение № 32 от 30.04.2013 г. по гр. д. № 786/2012 г. на ВКС, І г. о.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
При преценката за допустимост на предявените искове въззивният съд е взел предвид изложените в исковата молба твърдения на ищеца, че: На основание чл. 417, т. 2 ГПК, в полза на [фирма] е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1167 от 14.06.2011 г. и изпълнителен лист от същата дата по ч. гр. д. № 1965/2011 г. на Пазарджишки районен съд против длъжника [фирма] и солидарните съдлъжници Е. И. П. и Г. Д. П. за сумата 55 060.54 лв. по договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № BL 6832/04.06.2007 г. и анекс № 3/27.04.2011 г към него; сумата 31 514.46 лв. – договорна лихва, 911.28 лв. – такси и 3 960.48 лв. – разноски; Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20168870400697 по описа на ЧСИ рег. № 887; Ищецът е получил призовка за доброволно изпълнение на 21.09.2016 г.; подаденото от него възражение на 30.09.2016 г. е върнато като просрочено, а впоследствие не е било прието и от въззивния съд в производството по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК; Ищецът е разбрал междувременно, че към договора за банков кредит е бил сключен анекс № 3/27.04.2011 г., за който той не е знаел и не е подписвал и затова е уведомил Районна прокуратура-П. на 26.09.2016 г.; От връченото му постановление за отказ за образуване на досъдебно производство на 07.12.2016 г. е разбрал, че анексът е подписан от съпругата му вместо него, без негово знание и съгласие.
Съобразявайки посочените твърдения в исковата молба, въззивният съд е приел, че основният факт, който се заявява от ищеца в подкрепата на предявените искове, е липсата на негов подпис върху анекс № 3/27.04.2011 г. към процесния договор за банков кредит, както и последващо (след влизане в сила на ЗНИ) узнаване от негова страна на този факт, като е преценил обаче, че това обстоятелство не е нито новооткрито по смисъла на чл. 424 ГПК, нито новонастъпило по смисъла на чл. 439 ГПК, тъй като дали анексът е бил подписан от ищеца или подписът е бил положен от друго лице, е факт, възникнал към момента на изготвянето и подписването на документа.
На следващо място, според решаващия състав, обстоятелството, че анексът не е подписан от него, е станало известно на ищеца още при предявяване от кредитора на вземането, произтичащо от този анекс, доколкото в случая анексът е посочен в заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист като част от основанията за вземанията. По съображения, че подаденото на 30.09.2016 г. възражение по чл. 414 ГПК е върнато като просрочено, както и че не е било прието в производството по чл. 423, ал. 1 ГПК, въззивният съд е направил извод, че ищецът е бил уведомен за издадените срещу него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането, както и за основанията за издаването им, преди датата 26.09.2016 г. и следователно към този момент е разбрал или е могъл да разбере, че същите са издадени на основание и на неизхождащ от него документ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Всички поставени от частния касатор въпроси не могат да бъдат определени като такива, обусловили изхода на делото по смисъла на задължителните разяснения по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Дали твърдяните от ищеца в исковата молба обстоятелства (неистинност на анекс № 3/27.04.2011 г. и узнаването на този факт в резултат от постановлението от 07.12.2016 г. на Районна прокуратура-П. за отказ да бъде образувано досъдебно производство) представляват новооткрити или нововъзникнали, респ. дали представените доказателства са нови, е въпрос, отговорът на който е обусловен от извършването на конкретна преценка на всички факти и доказателства по делото, т. е. от възприемането на фактическата обстановка и от обсъждането на доказателствата. Поради това, поставените в тази връзка въпроси са относими към правилността на обжалвания акт, която обаче е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му. Отделно от това, поставянето на първите два въпроса е обвързано с конкретна хипотеза – „когато съобщението на ЧСИ е връчено чрез служител по месторабота (на 21.09.2016 г.)”, каквато изобщо не е била обсъждана в мотивите на въззивния акт.
Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице и по отношение на поставените процесуалноправни въпроси. По отношение на първия от тях (въпрос № 3) този извод произтича от това, че частният касатор не е посочил кои, според него, са обстоятелствата, които са обсъдени от въззивния съд, без да са били предмет на разглеждане в първоинстанционното производство. А що се отнася до „непроизнасянето по въпроса, касаещ прекратяването на делото”, освен, че е неясно, това твърдение е несответстващо и на мотивите към обжалвания акт, доколкото, преценявайки допустимостта на предявените искове, с оглед заявените в исковата молба обстоятелства, съдът се е произнесъл именно по въпроса за „прекратяването на делото”. По отношение на последния въпрос (въпрос № 4), липсата на изискването да е обуславящ се дължи на факта, че същият касае допустимостта на „иск за установяване неподписване на анекса”, какъвто в случая не е предявен – предявените в условията на евентуалност искове, по допустимостта на които се е произнесъл въззивният съд, са за оспорване на вземането по процесната заповед за изпълнение (чл. 424 ГПК) и иск за оспорване на изпълнението (чл. 439 ГПК).
Независимо от изложеното, дори да се счете, че поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са обуславящи за изхода на делото, касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не е налице поддържаното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените от частния касатор актове на ВКС (част от които нямат характер на съдебна практика съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – определение № 797 от 29.11.2016 г. по ч. гр. д. № 3147/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о. и определение № 454 от 20.06.2012 г. по ч. гр. д. № 161/2012 г. на ВКС, ІV г. о., с които не се допуска касационно обжалване), не доказват твърдението за противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС. Посочената практика дава принципен отговор на въпроса при какви предпоставки са допустими исковете по чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК и какво е съотношението между тях, респ. налице ли са тези предпоставки в разгледаните хипотези, както и на въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към спора доказателства и да изложи подробни съображения при преценка на правилността на обжалвания пред него акт. С оглед на това, не може да се счете, че тази практика е релевантна за поставените от частния касатор въпроси, обвързани с конкретно твърдяни обстоятелства.
Поради това, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 140 от 12.04.2017г. по в. ч. т. д. № 181/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: