Определение №583 от 13.10.2015 по ч.пр. дело №2326/2326 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 13.10.2015 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2326/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 290 от 25.05.2015 г. по ч. т. д. № 3628/2014 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от банката частна касационна жалба против определение № 158 от 10.10.2014 г. по в.ч.т. д. № 268/2014 г. на Великотърновски апелативен съд, с което са обезсилени определение № 424 от 22.05.2014 г. на Плевенски окръжен съд по т. д. № 256/2011 г. за одобряване на коригирана от съда по несъстоятелността частична сметка за разпределение на [фирма] (н.) и определение № 553 от 09.07.2014 г. по т. д. п № 256/2011 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на банката за допълване на първото определение, като са оставени без разглеждане като недопустими и е прекратено производството по възражението й срещу изготвената от синдика частична смета за разпределение и по молбата за нейното допълване.
Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на атакуваното определение и моли за отмяната му. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на касационния контрол върху атакуваното въззивно определение с твърдението, че същото се явява преграждащо развитието на производството и поради това подлежи на обжалване пред касационната инстанция, в какъвто смисъл е и изричното указание в акта. Според частния жалбоподател, този извод на първия тричленен състав е направен в нарушение на материалния закон и не отчита последиците на чл. 717н ТЗ. В тази връзка са изложени подробни съображения в подкрепа на поддържаната пред предходните инстанции теза, че банката е активно легитимирана да подаде възражение срещу изготвената частична сметка за разпределение.
Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място] и [фирма] (н.) – изразяват становище за неоснователност на същата по съображения в писмени отговори от 13.07.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба против определение № 158 от 10.10.2014 г. по в.ч.т. д. № 268/2014 г. на Великотърновски апелативен съд, с което са обезсилени определение № 424 от 22.05.2014г. на Плевенски окръжен съд по т. д. № 256/2011 г. за одобряване на коригирана от съда по несъстоятелността частична сметка за разпределение на [фирма] (н.) и определение № 553 от 09.07.2014 г. по т. д. п № 256/2011 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на банката за допълване на първото определение, като са оставени без разглеждане като недопустими и е прекратено производството по възражението й срещу изготвената от синдика частична смета за разпределение и по молбата за нейното допълване, първият тричленен състав на ВКС е приел, че обжалваното определение не е от категорията на изрично посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове, поради което по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, съгласно която постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че макар да е обезсилил първоинстанционните актове и да е прекратил производството по възражението/молбата, по които те са постановени, с атакуваното определение въззивният съд е осъществил инстанционен контрол върху тези актове и поради това същото не подлежи на по-нататъшно обжалване съгласно цитираните законови норми.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Такива актове именно представляват и постановените от Плевенски окръжен съд определение № 424 от 22.05.2014г. на Плевенски окръжен съд по т. д. № 256/2011 г. за одобряване на коригирана от съда по несъстоятелността частична сметка за разпределение на [фирма] (н.) и определение № 553 от 09.07.2014 г. по т. д. п № 256/2011 г. на Плевенски окръжен съд за допълване на първото определение. Ето защо, инстанционната проверка на същите приключва с произнасянето на Великотърновски апелативен съд. Независимо, че първоинстанционните актове са обезсилени и възражението на банката срещу изготвената частична сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на [фирма] и молбата й за допълване на определението, с което съдът по несъстоятелността се е произнесъл по възражението, са оставени без разглеждане, атакуваното определение, като постановено от въззивния съд в качеството му на инстанция по същество, не подлежи на касационен контрол и затова подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана. Без значение в тази връзка е съдържащото се в определението указание за допустимост на обжалването, тъй като то не може да породи за страните права, каквито законът не е предвидил.
Що се отнася до развитите в частната жалба доводи досежно активната легитимация на банката, в качеството й на ипотекарен кредитор, да подаде възражение срещу частичната сметка за разпределение, същите не касаят предмета на настоящото производство и поради това не могат да бъдат обсъждани в него.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 290 от 25.05.2015 г. по ч. т. д. № 3628/2014 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top