О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
С.,22.06.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2571/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. М. от [населено място] срещу решение № 3014 от 24.04.2013 г. по в. гр. д. № 1810/2013г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав, с което е обезсилено като недопустимо решение № ІІ-66-79 от 21.08.2012 г. по гр. д. № 39674/2010 г. на Софийски районен съд, 66 състав и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. С обезсиления първоинстанционен акт са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу касатора С. М. М. 18 обективно съединени иска с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземания, всяко от които в размер на левовата равностойност на 414 евро (809.71 лв.) и произтичащо от отделен запис на заповед – с конкретно посочен номер и с падеж шесто число на всеки от месеците, включени в периода 06.05.2007 г. – 06.12.2007 г.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение.
Ответникът – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 20.12.2013 г. Претендира присъждане на разноски. Същият е депозирал и насрещна касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове за парични вземания, произтичащи от 18 броя записи на заповед (абсолютна търговска сделка), цената на всеки от който е в рамките на законово установения лимит – 809.71 лв. (равностойност на 414 евро). Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.
Без значение за горния извод е обстоятелството, че записите на заповед са издадени във връзка с едно и също каузално правоотношение. Макар всички процесни записи на заповед да обезпечават сключения между страните договор за лизинг от 06.02.2003 г., всеки от тях представлява и е заявен като самостоятелно изпълнително основание. Въз основа на всеки от записите на заповед е образувано отделно заповедно производство и е издадена отделна заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 9 ГПК. Следователно, независимо, че са предявени с обща искова молба, предмет на образуваното въз основа на нея производство по т. д. № 39674/2010 г. на СРС, са 18 самостоятелни иска, чиято цена се определя съответно от размера на вземането по всяка заповед за изпълнение, а не един иск с цена, определена от сбора на сумите по всички заповеди. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол.
Независимо от посочения изход на делото, предвид липсата на ангажирани доказателства, искането на ответника за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. М. М. от [населено място] срещу решение № 3014 от 24.04.2013 г. по в. гр. д. № 1810/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: