О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 30.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2408/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Септември – [населено място], срещу решение № 213 от 30.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 286/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С посоченото решение, след частична отмяна на решение № 167 от 16.02.2018 г. по гр.д. № 1744/2017 г. на Районен съд Пазарджик, е прието за установено по отношение на Община Септември, че по договор за PR обслужване № 220/15.09.2015 г. Община Септември дължи на „Ди Енд Ти” ЕООД сумата 9672 лв. по 16 бр. издадени фактури в периода 05.10.2015 г. – 28.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.03.2017 г., до окончателното плащане, и е потвърдено решението в частта за отхвърляне на предявения от „Ди Енд Ти” ЕООД против Община Септември иск за сумата 1 248 лв.; Присъдени са разноски на страните по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
В жалбата се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, обосновани в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
В писмен отговор от 22.08.2018 г. ответникът по касация „Ди Енд Ти“ ЕООД – [населено място], изразява становище за недопустимост на жалбата, евентуално – за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв.
С обжалваното решение е разгледан предявен по реда на чл.415 вр. чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на парично вземане в размер на 10 920.00 лв. за възнаграждение по договор за PR обслужване, квалифициран от въззивния съд като договор за изработка. Договорът е сключен от изпълнителя „Ди Енд Ти” ЕООД във връзка с упражняваното от него занятие и по аргумент от чл.286, ал.1 вр. с чл.287 ТЗ има характер на търговска сделка, независимо, че насрещната страна по договора – Община Септември, няма качеството „търговец”. Търговският характер на сделката предопределя търговския характер на делото, в рамките на което е разгледан искът на изпълнителя за заплащане на възнаграждение. Поради това допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение следва да се преценява съобразно критериите за достъп до касационен контрол по търговски дела, а не съобразно правилата за касационно обжалване по граждански дела, както неправилно е процедирал въззивният съд, давайки указания на страните за възможността да обжалват решението с касационна жалба като постановено по гражданско дело.
Цената на предявения по делото установителен иск – 10 920.00 лв., е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Предвид търговския характер на делото и ограничението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Неправилните указания на въззивния съд, че решението подлежи на касационно обжалване, не създават за касатора право на касационна жалба, каквото не произтича от процесуалния закон.
В зависимост от изхода на делото касаторът Община Септември следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация „Ди Енд Ти” ЕООД разноски в размер на сумата 800 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, заплатено по банков път с преводно нареждане от 09.08.2017 г. на основание договор за правна защита и съдействие № 10/02.08.2018 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Община Септември – [населено място], срещу решение № 213 от 30.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 286/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Септември с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на „Ди Енд Ти” ЕООД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 800 лв. (осемстотин лв.) – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :