О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 13.04.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 878/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „И. М. И. Т. Оператор”, [населено място], Ислямска Република И. срещу определение № 3103 от 29.09.2017 г. по ч. гр. д. № 3893/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав разпореждане № 10234 от 29.05.2017 г. по т. д. № 5408/2015 г. С първоинстанционния акт е върната като нередовна подадената от дружеството искова молба с вх. № 103954/24.08.2015 г.
В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се прави искане за неговата отмяна. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил доводите за редовност на исковата молба, алтернативно за изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, както и за наличието на нарочни доказателствени искания в тази насока.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като обосноваващи допускането на касационно обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, са поставени процесуалноправните въпроси: „1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните”; 2. Съдът в преценката си по редовността на исковата молба може ли да тълкува разширително хипотезите на чл. 127, ал. 1 ГПК; 3. Ищецът длъжен ли е да конкретизира иска си по пера като отделни суми и периоди; 4. Когато съдът връща исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, следва ли да изложи мотиви кое точно от няколкото указания, които е дал, приема за неизпълнено”. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК частният касатор се позовава на решения по чл.290 ГПК и определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ответникът – Застрахователна компания [фирма], [населено място] – не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди постановеното от първоинстанционния съд разпореждане за връщане на подадената от настоящия частен касатор искова молба, въззивният съд е приел, че указанията във връзка с редовността на същата не са били изпълнени, въпреки даваната неколкократно възможност, включително и чрез продължаване на срока. Според съдебния състав, с молба от 25.05.2017 г. ищецът е преповторил твърденията от исковата молба, като не е изложил нови или уточняващи фактически обстоятелства с оглед дадените от първата инстанция указания за изясняване правния интерес за предявяване на исковете.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на формулираните в изложението процесуалноправни въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на делото по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По-конкретно:
Първият въпрос не съответства на данните по делото. Въззивната инстанция не се е произнесла с решение по съществото на правния спор, поради което не е била налице необходимостта от прилагане на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, вменяваща задължение на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните.
Вторият, третият и четвъртият въпрос имат теоретичен характер и не са отнесени към конкретния случай, спецификата, на който е в това, че въпреки дадените от съда указания поради въведени с исковата молба непълни и неясни обстоятелства, ищецът не е аргументирал наличието на правен интерес за предявяване на исковете. От друга страна, от начина, по който са формулирани, посочените въпроси отразяват несъгласието на страната с изводите на съда и извършените от него процесуални действия, т. е. по своето естество въпросите представляват оплаквания за неправилност на обжалвания акт, които обаче, с оглед указанията на т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, са предмет на самия касационен контрол и не могат да бъдат преценявани едновременно като основания за допускането му.
Отделно от това, цитираните от частния касатор решения по чл. 290 ГПК и определения по чл. 274, ал. 3 ГПК не доказват твърдяното противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС, тъй като са постановени по правни въпроси, касаещи съвършено различни хипотези. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото е заявено бланкетно, без да е аргументирано наличието на двете кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поради изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3103 от 29.09.2017 г. по ч. гр. д. № 3893/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: