О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
София, 07.11.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 226/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1489 от 08.07.2015 г. по в. гр. д. № 4692/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която в полза на ищцата Б. К. Б. от [населено място] е присъдена законна лихва от датата на пътно-транспортното произшествие до окончателното плащане на допълнително присъдената й сума за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв.
Касаторът поддържа, че в атакуваната му част въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иска по чл. 86 ЗЗД, без да е бил сезиран с въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлена претенцията за лихва.
Именно с въпроса „Допустимо ли е въззивният съд да отменя валидно и допустимо първоинстанционно решение в частта за лихвите при условие, че същото като необжалвано в тази му част е влязло в сила“, касаторът обосновава допускане на касационното обжалване, като счита, че същият е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 131 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010г. на ВКС, ІІ г. о.
Ответницата по касация – Б. К. Б. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 07.01.2016 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С обжалваното решение № 1489 от 08.07.2015 г. по в. гр. д. № 4692/2014 г. Софийски апелативен съд, приемайки, че от страна на ищцата Б. К. Б. не е налице съпричиняване на вредите, настъпили в резултат от процесното пътно-транспортно произшествие, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав решение № 17394 от 14.10.2014 г. по гр. д. № 16364/2013 г., е уважил предявения от посоченото лице иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (сега отм.) допълнително за сумата 27 000 лв., т. е. за разликата от 63 000 лв. до 90 000 лв. С оглед на това и по съображения, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на делинквента, на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, върху допълнително присъдената сума 27 000 лв. е начислена законна лихва, считано от датата на деликта – 17.12.2012 г. – до окончателното й плащане.
Настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице вероятна недопустимост на въззивния акт в обжалваната негова част, нито е налице твърдяното от касатора противоречие с представената задължителна съдебна практика. С подадената въззивна жалба ищцата Б. К. Б. е направила искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която претенцията й за неимуществени вреди е отхвърлена. Макар да не е направено изрично искане за отмяна на първоинстанционния акт и по отношение на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, доколкото присъждането на лихвата е последица от уважаването на главния иск, то при уважаване на въззивната жалба, съдът дължи произнасяне и по отношение на законната лихва върху допълнително уважената част от главния иск.
Ето защо, не може да се счете, че са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото, на основание чл. 38 ЗА, касаторът следва да заплати на пълномощника на ответницата по касация адвокат Я. С. адвокатско възнаграждение в размер на 510 лв., изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1489 от 08.07.2015 г. по в. гр. д. № 4692/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на адвокат Я. С. адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на сумата 510 (петстотин и десет) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: