2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 05.07.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 1496/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Целепос Брос България” ООД, [населено място] срещу разпореждане № 419 от 26.03.2019 г. по в. ч. т. д. № 58/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната подадената от дружеството частна касационна жалба вх. № 1091/20.02.2019 г. срещу постановеното по същото дело определение № 86 от 13.02.2019 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно. Изразява несъгласие с извода, че делото е търговско и поради това е приложим критерият за допустимост на касационното обжалване за търговските дела – минимален размер на цената на иска до 20 000 лв. Според него, въззивният съд не е отчел обезпечителния характер на договора за ипотека и обстоятелството, че същият е източник на граждански правоотношения.
Ответникът – „Обединена Българска Банка” АД (като универсален правоприемник на „Сибанк” ЕАД) – моли за оставяне на частната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 06.06.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Преди всичко, необходимо е да се посочи, че производството по настоящото дело не следва да бъде спряно поради висящото тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Предмет на същото е произнасянето по въпроса: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“. Настоящият случай обаче не попада в обхвата на цитирания въпрос, тъй като въззивният съд е върнал частната касационна жалба не поради това, че постановеното от него определение не подлежи на касационен с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а поради недопустимостта на касационния контрол с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, т. е. съобразно обжалваемостта на самото въззивно решение, обусловена от цената на иска.
По основателността на частната жалба.
За да върне частната касационна жалба на „Целепос Брос България” ООД, [населено място], решаващият състав е приел, че същата е недопустима на основание чл. 274, ал. 4 ГПК – поради недопустимост на касационния контрол на самото въззивно решение, тъй като е постановено по иск, чиято цена е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК за търговските дела минимален размер до 20 000 лв.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Не може да бъде споделено становището на частния касатор, че спорът между страните е граждански, а не търговски. Доколкото процесният договор за ипотека е сключен във връзка с договор за кредит, т. е. във връзка с абсолютна търговска сделка (чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ), както и предвид обстоятелството, че е сключен от търговци, което обосновава приложимост съответно на презумпцията по чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ за търговски характер на същия, то възникналият по повод на него спор е търговски, а не граждански.
Независимо от това, в случая касационното обжалване на въззивното решение би било недопустимо дори делото да се прецени като гражданско, тъй като цената на предявените искове е под установения в закона лимит не само за търговските, но и за гражданските дела. Предмет на делото е прогласяване нищожността на договор за ипотека върху 5 апартамента. Независимо, че са обективирани в един нотариален акт, касае се за отделни договори за ипотека, като цената на иска за прогласяването на нищожността на всеки от тях е обусловена от данъчната оценка на съответния имот (чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК). Видно от представените по първоинстанционното дело 5 бр. удостоверения за данъчна оценка (л. 15 – 19), данъчната оценка на процесните апартаменти, а съответно и цената на всеки от обективно съединените искове, е под 5000 лв., т. е. под минималната цена на иска за допустимост на касационното обжалване за решенията по граждански дела, установена в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното, изводът на въззивния съд за недопустимост на частната касационна жалба с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК е правилен и поради това постановеното от него разпореждане за връщането й следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 419 от 26.03.2019 г. по в. ч. т. д. № 58/2019 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: