О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 22.06.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 948/2017 г.
Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 54 от 08.02.2017 г. по ч. в. т. д. № 51/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пазарджишки окръжен съд определение от открито съдебно заседание на 19.10.2017 г. по т. д. № 190/2014 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото, образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма], [населено място] и [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за признаване за установено несъществуването на вземане на [фирма] за сумата 300 840.96 лв. – част от сумата 864 000 лв. по фактура № 340/12.03.2010 г. и вземане за сумата 31 858.18 лв. – мораторна лихва върху първата сума за периода 12.03.2010 г. – 21.03.2011 г., включени под № 8 и № 9 в списъка на приетите вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с определение № 703 от 12.11.2014 г., обявен в Търговския регистър на 16.11.2014 г.
Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Счита, че при правилно възпроизведена фактическа обстановка въззивният съд е направил неправилен правен извод за недопустимост на предявения иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ поради липса на правен интерес, като не е отчел, че влязлото в сила решение по т. д. № 109/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, макар и да има действие по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност на [фирма], не може да надхвърли обективните си предели, доколкото негов предмет са две точно определени вземания за точно определени суми, изключени от списъка на неприетите вземания и включени в списъка на приетите вземания с определение № 534 от 28.12.2012 г., които са различни от процесните вземания, независимо че правното основание за тях е една и съща сделка за доставка на стоки и услуги по една и съща фактура. Частният касатор поддържа становище, че решаващият състав недопустимо е разширил приложното поле на разпоредбата на чл. 694, ал. 4 (редакция преди измененията в ДВ, бр. 105/2016 г.).
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Специалната разпоредба на чл. 694, ал. 8 ТЗ (ал. 4 – стара) разширява ли обективните предели на постановеното съдебно решение по този текст, различно от чл. 298, ал. 1 ГПК или разширява само субективните му предели; 2. Разпростира ли се постановеното по реда на чл. 694, ал. 8 ТЗ решение и по отношение на приети вземания, които макар и да имат едно и също основание с вземането, което е предмет на постановеното решение, са приети като отделни вземания в отделен ред на списъка на приетите вземания и са одобрени с друго определение по чл. 692 ТЗ”.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] и [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] – молят за недопускане на същата до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 10.04.2017 г. и 06.04.2017 г. Претендират присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма], [населено място] и [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е приел, че същият е недопустим, тъй като с влязло в сила решение от 27.05.2015 г., постановено по в. т. д. № 109/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, по предявен от друг кредитор на несъстоятелното дружество иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, е признато за несъществуващо цялото вземане за главница и лихви по фактура № 340/12.03.2010 г., част от което са и процесните две вземания за главница и лихви. Този извод е направен при съобразяване на следната фактическа обстановка:
С молба от 04.05.2011 г. [фирма], [населено място] е предявил свои вземания в производството по несъстоятелност на [фирма], възникнали от извършени доставки, едно от които е вземане по фактура № 340/12.03.2010 г. в размер на 864 000 лв. – главница и 91 360.32 лв. – лихви за забава за периода 12.03.2010 г. – 21.03.2011 г.; В изготвените от синдика на несъстоятелното дружество списъци на приетите и неприетите вземания, обявени в Търговския регистър на 16.07.2011 г., част от вземанията по посочената фактура са включени в списъка на приетите вземания – вземане за главница в размер на сумата 300 840.96 лв. (т. 8 от списъка) и вземане за мораторна лихва в размер на 31 858.18 лв. (т. 9), като за разликата до предявените размери вземанията по същата фактура са включени в списъка на неприетите вземания; С определение № 534/28.12.2012 г. по т. д. № 66/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ, по направено от кредитора [фирма] възражение срещу списъка на неприетите вземания, съдът по несъстоятелността е изменил изготвените от синдика списъци, като е изключил вземанията по фактура № 340/12.03.2010 г. за цялата главница 840 000 лв. и за цялата мораторна лихва 91 360.32 лв. от списъка на неприетите вземания (т. 16 и т. 17) и е включил същите в списъка на приетите взимания; За установяване несъществуването на посочените две вземания кредиторът [фирма], [населено място], Италия (с ново фирмено наименование [фирма]) е предявил срещу несъстоятелното дружество и кредитора [фирма] иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, по който е образувано т. д. № 14/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, приключило с влязло в сила решение № 191 от 27.05.2015 г. по в. т. д. № 109/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е признато за установено, че посочените вземания не съществуват; Междувременно, след постановяване на определение № 534 от 28.12.2012 г. и преди приключване на т. д. № 14/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд и влизане в сила на решението от 27.05.2015 г. по в. т. д. № 109/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, съдът по несъстоятелността е постановил определение № 703 от 12.11.2014 г., с което по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ е разгледал неразгледани от него в определение № 534/28.12.2012 г. възражения на кредитори, едно от които е възражение на [фирма] и [фирма] срещу приетите вземания на [фирма] по т. 8 и т. 9 за сумите 300 840.96 лв. – главница и 31 858.18 лв. – мораторна лихва по фактура № 340/12.03.2010 г., като е счел, че възражението е неоснователно, тъй като вземанията по тази фактура са включени в списъка на приетите вземания в размер на 840 000 лв. – главница и 91 360.32 лв. – лихва с определение № 534 от 28.12.2012 г.
При посочената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 18.11.2014 г., т. е. след като вече е било постановено определение № 703 от 14.11.2014 г., без обаче да е съобразено, че към този момент, с оглед именно посоченото определение по чл. 692, ал. 3 ТЗ, няма приети вземания по т. 8 и т. 9 от изготвения от синдика списък на приетите вземания, тъй като същият е коригиран с определение № 534 от 28.12.2012 г. и след тази корекция единствените две приети вземания на кредитора [фирма] са тези за главница и лихва по фактура № 340/12.03.2010 г., посочени в т. 7 от молбата за предявяване на вземания от 04.05.2011 г. за сумата 840 000 лв. – главница и 91 360.32 лв. – лихви, както и че относно същите вече е имало образувано производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ – т. д. № 14/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, приключило с влязло в сила решение, установяващо несъществуването им. Съдебният състав, позовавайки се на нормата на чл. 694, ал. 4 ТЗ (понастоящем ал. 8), в редакцията й преди измененията с ДВ, бр. 105/2016 г., е счел, че постановеното по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ решение от 27.05.2015 г. по в. т. д. № 109/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е признато несъщестуването на вземанията по процесната фактура, има действие не само по отношение на страните по него, но и по отношение и на страните по настоящото дело. С оглед на това и доколкото предмет на настоящото производство са вземания, представляващи част от вземания, съществуването на които в целия им размер е отречено с влязло в сила решение по чл. 694, ал. 1 ТЗ, постановено по иск на друг кредитор, е направен извод за липса на правен интерес от предявения иск.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на първия от поставените от частния касатор въпроси е осъществено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил изхода на делото, но не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът се свежда до изясняване съдържанието на разпоредбата на чл. 694, ал. 8 ТЗ (предишна ал. 4) и съотношението й с разпоредбата на чл. 298 ГПК. Освен поради обстоятелството, че е напълно ясна и не поражда необходимост от тълкуване, по приложението на чл. 694, ал. 4 ТЗ (сега ал. 8) е формирана и обилна практика на ВКС (напр. определение № 483 от 11.07.2014 г. г. по ч. т. д. № 1827/2014 г. на ІІ т. о., определение № 329 от 14.04.2014 г. по ч. т. д. № 5/2014 г. на І т. о., решение № 155 от 13.10.2011 г. по т. д. № 652/2010 г. на ІІ т. о., решение № 93 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5661/2015 г. на ІV г. о. и др.), в която последователно и непротиворечиво се застъпва становището, че с тази норма се разширяват само субективните предели на силата на пресъдено нещо, очертани в чл. 298 ГПК (чл. 220 ГПК /отм./), като същите се разпростират и спрямо лица, които не са били страни в процеса по чл. 694 ТЗ, т. е. по отношение обективните предели на силата на пресъдено нещо е приложимо общото правило на чл. 298 ГПК. С оглед на това, не могат да се счетат за осъществени кумулативните предпоставки на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Що се отнася до втория поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос, същият няма характер на обусловил изхода на конкретното дело по смисъла на указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът съдържа твърдението, че се касае до вземания, които имат едно и също основание, но са различни по размер, което не съответства на данните по делото и приетото от въззивния съд. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че предмет на предявения иск са вземания за суми (главница и лихви), които са част от сумите на вземанията, предмет на вече приключилия спор по чл. 694, ал. 1 ТЗ и за които е прието, че не съществуват. Следователно, в случая се касае за едни и същи, а не за различни вземания. Поради отсъствието на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се преценява наличието на допълнителните предпоставки на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника [фирма], [населено място] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. По искането на особения представител на ответника [фирма] (в несъстоятелност) за присъждане на внесените разноски, компетентен да се произнесе е Пловдивски апелативен съд, доколкото възнаграждението на особения представител е преведено по набирателната сметка на този съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 54 от 08.02.2017 г. по ч. в. т. д. № 51/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище в [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище в [населено място] юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 300 (триста) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: