О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 27.04. 2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 403/2020 г.
Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Топлофикация Шумен“ ЕАД (в несъстоятелност), чрез Д. С. Д. (изпълнителен директор с прекратени правомощия), срещу определение № 4158 от 16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 5194/2019 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав разпореждане от 02.10.2019 г. по т. д. № 1222/2019г. С първоинстанционния акт е върната подадената от несъстоятелното дружество искова молба и е прекратено производството по делото, образувано по предявения с нея установителен иск срещу „Булгаргаз“ ЕАД за несъществуване на вземания на обща стойност 22 291 555.91 лв., включени в списъка на приетите вземания.
Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения срещу извода за недопустимост на предявения иск по чл. 124, ал.1 ГПК с твърденето, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 711 ТЗ, според която след обявяването на длъжника в несъстоятелност органите му остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, като те могат да извършват лично и/или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени от закона на синдика. Поддържа, че в случая искът е допустим, тъй като не се касае за производство от името на масата на несъстоятелността, каквото синдикът би могъл да инициира, доколкото именно той е приел процесните вземания, чието несъществуване се твърди от несъстоятелното дружество.
В частната касационна жалба е изразено несъгласие и със становището на решаващия състав относно дължимостта на държавна такса по така предявения иск. Според частния касатор, с оглед характера на производството и обстоятелството, че ищецът е в несъстоятелност, следва да бъде приложено по аналогия правилото на чл. 620, ал. 5 ТЗ, според което държавна такса не се дължи при завеждане на делото.
Релевирано е изрично оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в проявено от въззивния съд неуважение към представителя на ищеца, което обосновава извод за неговата пристрастност и за необходимостта от прилагане на нормата на чл. 22, ал. 2 вр. с чл. 22, ал. 1,т. 6 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване е заявено на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на две от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – нищожност и очевидна неправилност. Твърдението за противоречие с практиката на ВКС (определение № 373 от 13.06.2014 г. по ч. т. д. № 1665/2014 г., решение № 138 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 891/2017 г. на IV гр. о. и определение № 830 от 30.12.2014 г. по ч. т. д. № 2704/2014г.) се поддържа по отношение извода на въззивния съд, че „изпълнителният директор на „Топлофикация Шумен“ ЕАД (в несъстоятелност) няма процесуална легитимация да води така предявения отрицателен установителен иск и правилно е поискано исковата молба да бъде приподписана и процесуалните действия да бъдат потвърдени от назначения в производството по несъстоятелност постоянен синдик“. Основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК са заявени досежно дадените от Софийски градски съд указания за внасяне на държавна такса в размер на 4% от цената на иска.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт.
При постановяване на атакуваното определение, въззивният съд е взел предвид, че: Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен от „Топлофикация Шумен” ЕАД (в несъстоятелност) установителен иск за отричане съществуването на вземания на „Булгаргаз” ЕАД на обща стойност 22 291 555.91 лв., които са включени в списъка на приетите вземания и срещу които не са направени възражения по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ; Дружеството ищец е обявено в несъстоятелност с решение по чл. 710 ТЗ от 24.07.2015 г.
Решаващият състав е счел, че предявеният иск не е отменителен иск по чл. 646 или чл. 647 ТЗ, не е установителен иск по чл. 694 ТЗ (както изрично е заявил и самият ищец) и не е иск за защита срещу акт на съда по несъстоятелността, който засяга правата и интересите на длъжника във фазата на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността. С оглед на това е направил извод, че в случая е приложимо общото правило на чл. 658, ал. 1 т. 7 ТЗ, предвиждащо, че страна в исковото производство е обявеното в несъстоятелност дружество, като негов представител в процеса е синдикът, поради което дадените от първата инстанция изрични указания за приподписване на исковата молба от синдика са правилни. Като правилно решаващият състав е преценил и указанието за внасяне на държавна такса, а позоваването от страна на жалбоподателя на чл. 620, ал. 5 и чл. 649, ал. 6 ТЗ – като недопустима аналогия, доколкото тези норми касаят делата, които се водят за попълване масата на несъстоятелността и по отменителните искове, каквото това дело не е.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, напълно достатъчно за недопускането на касационния контрол е обстоятелството, че частният касатор не е поставил конкретни въпроси, по отношение на които поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като „въпрос“ същият е посочил определен извод на въззивната инстанция, за който твърди, че противоречи на практиката на ВКС – преценка, която е възможна само при разглеждане на касационната жалба по същество. Отделно от това, цитираната от частния касатор практика не доказва твърдяното от него противоречие, тъй като същата касае хипотези, напълно различни от настоящата, а именно – защита в производството по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник (определение № 373 от 13.06.2014 г. по ч. т. д. № 1665/2014 г. на II т. о.), защита в производството по чл. 694 ТЗ (определение № 830 от 30.12.2014 г. по ч. т. д. № 2704/2014г.) и представителство по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД (решение № 138 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 891/2017 г. на IV гр. о.).
На второ място, не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не може да бъде споделено становището на частния касатор за нищожност на обжалвания акт поради това, че „не става ясно какво е искал да каже съдът“ относно дължимостта на държавна такса. Видно от мотивите на определението, решаващият състав е преценил указанието за внасяне на държавна такса за правилно, като е приел, че доколкото предявеният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК не е сред исковете, посочени в чл. 620, ал. 5 и чл. 649 ТЗ, производството по същия не е освободено от предварително заплащане на държавна такса, т. е. съображенията на съда са достатъчно ясни и разбираеми, а също и в съответствие с константната практика на ВКС. Поради това, освен, че обжалваният акт не е нищожен, по отношение на него не е осъществено и твърдяното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 4158 от 16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 5194/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: