Определение №292 от 7.5.2019 по ч.пр. дело №953/953 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292

София, 07.05.2019 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 953/2019 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Булконт – 1” ЕООД, гр. София срещу определение от 08.02.2019 г. по в. гр. д. № 5535/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 402 ГПК на същото дружество от 15.03.2018г. за отмяна на допуснатото обезпечение на исковете по чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Н.-АТ” ЕООД, гр. Шумен срещу „С. Б.” АД, гр. София.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Твърди, че причината, поради която е допуснато обезпечението, е отпаднала, тъй като имотът, предмет на наложената като обезпечение на исковете възбрана, вече е продаден в хода на осъществено принудително изпълнение и му е възложен с влязло в сила постановление за възлагане. Според него, ирелевантно в случая е обстоятелството, че кредиторът все още не си е получил сумата от публичната продан на имота, доколкото този въпрос следва да бъде решен в изпълнителния процес.
Ответникът по частната жалба – „Н.-АТ” ЕООД, гр. Шумен – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без уважение искането за отмяна на допуснатото обезпечение на предявените от „Н.-АТ” ЕООД, гр. Шумен срещу „С. Б.” АД, гр. София искове, направено от неучастващото в делото лице „Булконт – 1” ЕООД, гр. София, Софийски градски съд е приел, че не са осъществени предпоставките на чл. 402 ГПК, а именно – че вече не съществува причината, поради която е допуснато обезпечението или че са налице условията по чл. 398, ал. 2 ГПК. Доколкото задължението на ответника по делото за плащане на присъдените на ищеца суми не е погасено, въпреки влязлото в сила решение, и предвид заявеното от страна на ищеца изрично възражение срещу отмяна на обезпечението, решаващият състав е направил извод, че причината, поради която е допуснато обезпечението, продължава да съществува.
Обжалваното определение е правилно.
Изцяло следва да бъде споделено становището на решаващия въззивен състав за отсъствие на изрично предвидените в чл. 402, ал. 2 ГПК основания за отмяна на допуснатото обезпечение. Само по себе си, нито уважаването на предявените от „Н.-АТ” ЕООД искове с влязло в сила решение, нито извършената публична продан върху имота, предмет на обезпечението, не обосновават извод, че вече не съществува причината, поради която е допуснато обезпечението. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2015 г.: Съдържанието на правото на кредитора с наложена възбрана за обезпечаване изпълнението на парично задължение се заключава в това, той да се удовлетвори от цената на възбранения имот по съразмерност според привилегията и наличието на други вземания; Докато правото на кредитора с наложена възбрана не бъде удовлетворено, възбраната не може да бъде вдигната (заличена); Това право се удовлетворява с плащането по влязлото в сила разпределение на постъпленията от публичната продан. С оглед на тези постановки, неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че обстоятелството, дали обезпеченият с възбраната кредитор си е получил сумата от проданта на имота, е ирелевантно при преценката относно предпоставките по чл. 402 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение. При липсата на данни, че обезпеченият кредитор „Н.-АТ” ЕООД се е удовлетворил от сумата, получена от публичната продан на възбранения в негова полза имот, не може да се счете, че е отпаднала причината за наложеното обезпечение.
Поради изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.02.2019 г. по в. гр. д. № 5535/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top