5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 26.03.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2326/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Б.-С. от [населено място] срещу решение № 1339 от 13.06.2017г. по гр. д. № 5835/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-5 състав решение № 5978 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 16851/2013 г. досежно отхвърлянето на предявения от касаторката срещу ЗАД [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над присъдената сума 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 27.04.2009 г. – до пълния претендиран размер 50 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло. Основното оплакване е за това, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е приложил правилно принципа за справедливост, като не е взел предвид всички релевантни за спора обстоятелства, в т. ч. и лимита на отговорност на застрахователя. Изложени са подробни съображения и срещу извода за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и част от причинените на ищцата (сега касаторка) увреждания. Според нея, решаващият състав не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, а е взел предвид само заключението на допуснатата във въззивното производство тройна съдебно-медицинска експертиза.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. При определяне на размера на застрахователното обезщетение следва ли въззивният съд да преценява всички събрани по делото доказателства в тази връзка в тяхната съвкупност; Следва ли също така решаващият съд да съобразява в достатъчна степен задължителните указания по приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68г. 2. Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при пътнотранспортни произшествия, съобразявайки и лимитите на застрахователната отговорност по чл. 266 КЗ отм. (§27 от ПЗР на КЗ в преходния период), които съставляват законово отражение на тази конюнктура; 3. Следва ли при определяне на размера на застрахователното обезщетение по чл. 226 КЗ отм. да бъдат съобразявани лимитите за застрахователната отговорност по чл. 266 КЗ отм. като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на възникване на произшествието; 4. Следва ли съдът при определяне на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 226 КЗ отм. и при съобразяване на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД да отчита лимитите на застрахователното покритие по чл. 266 КЗ отм. § 27 от ПЗР на КЗ в периода до 2009 г.) и как последните следва да се съотнасят с размера на присъжданите обезщетения; 5. Съставлява ли лимитът на застрахователното покритие на чл. 266 КЗ отм. (§ 27 от ПЗР на КЗ в периода до 27.04.2009 г.) обстоятелство, което съдът е длъжен да обсъди по смисъла на ППВС № 4/68 г. и въз основа на оценката му да заключи какъв размер на обезщетение да присъди”.
По отношение на първите три въпроса се поддържа, че са решени в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (конкретно цитирана и приложена), а по отношение на останалите два въпроса – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради необходимостта от осъвременяване на съдебната практика предвид настъпила промяна в законодателството (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответникът по касация – ЗАД [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 20.09.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени обжалваното решение, с което изцяло е отхвърлен предявеният от Р. Н. Б.-С. от [населено място] срещу ЗАД [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 27.04.2009 г. и да уважи частично претенцията, въззивният съд, с оглед заключенията на медицинската експертиза в първоинстанционното производство и на заключението на изслушаната в хода на въззивното производство нова тройна медицинска експертиза, в състава на която са включени специалисти неврохирурзи и невролог, е приел за доказана пряка причинна връзка между процесното пътно-транспортно произшествие и част от твърдяните от ищцата увреждания. По-конкретно, преценил е за доказана връзката между пътния инцидент и получените от ищцата контузии и навяхване на врата и контузия в поясната област на гръбначния стълб, но не и връзката с претендираните от нея значително по-тежки по характер травматични увреждания на междупрешленните дискове в шийния, поясния и други отдели на гръбначния стълб, остеохондроза и дискови протрузии и хернии, по отношение на които е счел, че са резултат и нормално усложнение в развитието на датиращо много години преди произшествието (макар и диагностицирано след него) дегенеративно заболяване на ищцата – остеохондроза.
При определяне обема на претърпените вреди решаващият състав е взел предвид характера на приетите за доказани травми на ищцата, посочения от вещите лица обичаен възстановителен период от около месец за всяка травма, възрастта на пострадалата към датата на инцидента (56 години), извода на експертите за утежнената симптоматика при съществуващите дегенеративни проблеми, интензитета на болките и индивидуалните неудобства на ищцата, свързани с носене на шийна яка според амбулаторен лист от 12.05.2009г., а така също и момента на настъпване на ПТП (2009 г.) и съществуващите тогава икономически условия. С оглед на изброените обстоятелства, въззивният съд е преценил, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД ще бъде сумата 8000 лв., като за разликата до пълния претендиран размер 50 000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар да са значими за изхода на делото, предвид частичното отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди, поставените от касаторката въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, не могат да обосноват допускането на касационния контрол, тъй не са решени в отклонение от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. и решения по чл. 290 ГПК. При определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение въззивният съд, в рамките на изключителната си правораздавателна компетентност, е взел предвид всички онези обстоятелства, които е счел за значими за случая, съобразявайки и момента на настъпване на вредите. Липсата на изрично позоваване на установения в § 27 ПЗР на КЗ лимит на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, не означава, че същият не е съобразен при определяне на обезщетението. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правилността на извършената от въззивния съд преценка не може да бъде проверявана в настоящото производство.
Именно поради наличието на задължителна съдебна практика, част от която е цитирана и от самата касаторка, не може да се счете за осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано по отношение на последните два въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1339 от 13.06.2017 г. по гр. д. № 5835/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: