О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 15.02.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д.№ 3273/2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1724 от 22.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2030/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 114 от 01.04.2015г. по т. д. № 34/2015 г. на Софийски окръжен съд за връщане на подадената от същото дружество искова молба вх. № 491/27.02.2015г. и за прекратяване на производството по образуваното въз основа на нея дело.
В частната касационна жалба се твърди неправилност на въззивното определение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че обжалваният акт е лишен от мотиви и не съдържа отговор на заявените в частната жалба оплаквания, а само преповтаряне на изложените от първата инстанция съображения. Несъгласие е изразено и с извода на съда за нередовност на исковата молба поради непосочване на конкретните видове и количества СМР с твърдението, че при искове като процесния е достатъчно да бъде посочена общата претендирана сума на вземането, но не и неговите отделни пера. Според частния касатор, решаващият състав не е отчел обстоятелството, че още с исковата молба е поискано назначаване на съдебно-техническа и икономическа експертиза, която именно ще даде отговор на въпросите, касаещи общия размер на претендираното обезщетение и квалифицирането по видове и стойности на извършените СМР, като определи и характера на неизпълнението им, изразяващо се в неправомерно завишение на цените, по които са актувани, в непредвидени и несъгласувани СМР и вреди в отклонение от строителните норми. Освен това, касаторът счита, че въззивната инстанция не е изпълнила задължението си служебно да определи правната квалификация на иска, както и че в нарушение на процесуалните правила е приела за недопустимо последващото обективно съединяване на искове при условията на евентуалност. Релевира изрично оплакване и във връзка с преценката на съда за неизпълнение на указанието за представяне на документ за платена държавна такса.
Като значими за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Допуснал ли е САС неправилно прилагане на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК във връзка с изискването за съответствие между обстоятелствена част и петитума на предявения от ищеца иск за обезщетение за неизпълнение на договор за възлагане на СМР по чл. 79, ал. 1, предл. последно от ЗЗД; 2. Произнесъл ли се е САС в противоречие с практиката на ВКС при преценката си за съответствието на фактическото и правното основание на предявения иск по чл. 79, ал. 1, предл. последно от ЗЗД за обезщетение за неизпълнение на договор за възлагане на СМР, както и за съответствието на правното основание на такъв иск със заявения в него петитум; 3. Допуснал ли е САС съществено процесуално нарушение по приложението на чл. 214, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 372 ГПК и чл. 129, ал. 2 ГПК; 4. Допустимо ли е при предявен иск по чл. 79, ал. 1, предл. последно от ЗЗД за обезщетение за неизпълнение на договор за възлагане на СМР разграничаването на всяка претенция на договорно/извъндоговорно основание в условията на евентуалност, когато това е извършено от ищеца с допълнителна молба по указания на съда по търговски спор преди размяната на книжа по реда на чл. 367 ГПК и чл. 372 ГПК и представлява ли то „недопустимо последващо обективно съединяване на искове”; 5. Допуснал ли е САС в обжалваното определение съществено процесуално нарушение на чл. 7 ГПК („Служебно начало”), като е потвърдил прекратяващото производството определение на първоинстанционния съд, с което е отказано да се даде служебно правна квалификация на предявените искове; 6. Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд (приложима на основание чл. 278, ал. 4 ГПК и в производството по частните жалби), дава ли основание на САС да откаже изобщо излагането на собствени мотиви при разглеждане на частната жалба срещу определението на СОС от 01.04.2015 г. по т. д. № 34/2015 г.; 7. Произнесъл ли се е САС в противоречие с практиката на ВКС и с чл. 180 ГПК при преценката си за редовността и доказателствената стойност на авизото за преводно нареждане за платената по сметка на съда държавна такса, издадено от търговска банка чрез електронно банкиране, като е възприел, че е официален удостоверителен документ, въпреки, че представлява частен документ, което изключва удостоверяването на сочените от него обстоятелства”.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), съответно: по първия въпрос – решение № 121 от 24.04.2013 г. по гр. д. № 272/2012 г. на ІV г. о.; по втория въпрос – определение № 152 от 04.03.2010 г. по ч. гр. д. № 94/2010 г. на ІV г. о. и определение № 708 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 659/2012 г. на ІV г. о.; по третия въпрос – определение № 362 от 30.04.2010 г. по ч. т. д. № 156/2010 г. на І т. о. и определение № 605 от 09.11.2009 г. по ч. т. д. № 486/2009 г. на І т. о.; по четвъртия въпрос – определение № 362 от 30.04.2010 г. по ч. т. д. № 156/2010 г. на І т. о., определение № 605 от 09.11.2009 г. по ч. т. д. № 486/2009 г. на І т. о. и решение № 473 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 1537/2009 г. на ІV г. о.; по петия въпрос – решение № 45 от 20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на ІІ т. о., определение № 302 от 23.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1942/2014 г. на ІV г. о. и определение № 772 от 29.12.2011 г. по ч. гр. д. № 734/2011 г. на ІV г. о.; по шестия въпрос – решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV г. о. и решение № 900 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 47/2009 г. на І г. о. и по седмия въпрос – решение № 164 от 07.07.2011г. по т. д. № 497/2009 г. на І т. о. По отношение на четвъртия въпрос е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 14.09.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е преценил, че въпреки изрично дадените подробни указания от първата инстанция в разпореждането от 05.03.2015 г., подадената от [фирма] срещу [фирма] искова молба е останала нередовна и след депозираната от ищеца молба-уточнение. Решаващият състав е счел, че със същата не е отстранено съществуващото противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, съдържаща твърдения за наличие на недостатъци в изпълнението по сключения между страните договор за изработка (СМР) и за поведение на ответника, насочено към получаване на суми от ищеца без наличие на предварително постигната уговорка, и петитума й, съдържащ искане за осъждането на ответника да заплати на договорно основание глобална сума, представляваща обезщетение за вреди от неточно изпълнение, включващо неправомерно завишение на цените, по които са актувани СМР, непредвидени и несъгласувани с ищеца допълнителни СМР, както и вреди от отклонения в строителните работи. Според съда, нередовността на исковата молба произтича и от липсата на изрично разграничаване на претенциите за плащане на договорно и на извъндоговорно основание, както и поради липсата на посочване и разграничаване и на съответните видове и количества СМР, за които се твърди, че или не са били възложени, или че са изпълнени некачествено, или че са надплатени. Като недопустимо последващо обективно съединяване на искове е преценил и направеното от ищеца с допълнителната му молба искане претендираната от него глобална сума да се счита евентуално предявена и на извъндоговорно основание. Освен указанията за уточняване на претенциите, въззивният съд е счел, че неизпълнено е останало и указанието за внасяне на държавна такса, доколкото представеният документ, който няма белезите на официален удостоверителен документ за плащане, дори не е заверен от страната.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Поставените в изложението въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Дали при постановяване на своето определение въззивният съд е нарушил определена законова разпоредба или не се е съобразил с практиката на Върховен касационен съд по приложението й, това е въпрос, относим към правилността на обжалвания акт, която, съгласно задължителните указания в цитираното тълкувателно решение, е предмет на самия касационен контрол, но не може да бъде преценявана като основание за допускането му. От друга страна, част от въпросите са предпоставени от твърденията на самия частен касатор, а не от данните по делото – че с подадената от него уточнителна молба е извършено „разграничаване на претенциите на договорно и извъндоговорно основание” (въпрос № 4) и че с определението на първоинстанционния съд „е отказано да се даде служебно правна квалификация на предявените искове” (въпрос № 5). Отсъствието на общата предпоставка по отношение на въпроси № 6 и № 7 произтича допълнително и от обстоятелството, че същите не следват от изложените от въззивния съд съображения – в обжалваното решение липсва твърдяното от частния касатор препращане към мотивите на първоинстанционния акт по реда на чл. 272 ГПК, а също и определяне на авизото за преводно нареждане като официален удостоверителен документ. Освен това, дори и да се счете, че указанието за внасяне на таксата е изпълнено, то това не би променило крайния извод за наличие на предпоставките за връщане на исковата молба поради неотстраняване на останалите нейни недостатъци.
С оглед отсъствието на задължителното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, без да е необходимо да се обсъжда наличието на конкретно поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1724 от 22.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2030/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: