2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 09.05.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 524/2018 г.
Подадена е молба от Г. И. И. от [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 166 от 06.03.2018 г. в частта относно разноските, като в полза на същия бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 360 лв.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – заявява становище за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено в размер на сумата 100 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото в случая се касае за дело без определен материален интерес.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата:
От представения с отговора на частната касационна жалба договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 20.12.2017 г. и фактура № 417 от същата дата се установява, че ответникът Г. И. И. от [населено място] е заплатил в брой на процесуалния си пълномощник адвокат Р. адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 360 лв. С оглед на това и в съответствие с разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, разноските следва да се счетат за доказани.
Основателно, обаче, е заявеното от ответника по молбата възражение за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от обстоятелството, че единственият подлежащ на разглеждане в производството по частната касационна жалба въпрос за приложимостта на чл. 80 ГПК е детайлно уреден в задължителната съдебна практика (Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), отговорността на касатора за разноски следва да бъде ангажирана само за сумата 200 лв., съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Г. И. И. от [населено място], [улица], ет. 5, ап. 22разноски за настоящото дело в размер на сумата 200 (двеста) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. И. И. от [населено място] за присъждане на разноски за разликата до 360 лв., като неоснователна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: