О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 16.01.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 982/2015 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
С молба вх. № 6686 от 29.06.2016 г. касаторите Д. С. К., представлявана от своята майка В. С. З.-К., Е. К. Р., Н. А. Р., Н. Г. З. и С. В. З. са направили искане за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 460 от 15.06.2016 г. по настоящото дело в частта за присъдените в полза на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” разноски с твърдението, че същите са прекомерни и не отговарят на фактическата и правна сложност на спора. При условията на евентуалност поддържат подадената от тях молба като частна жалба срещу посоченото определение.
С молба вх. № 7119 от 13.07.2016 г. ответникът по касация Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” също е направил искане за изменение на определение № 460 от 15.06.2016 г. в частта за разноските чрез присъждане на целия размер на заплатеното от него на адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници” адвокатско възнаграждение 19 200 лв., т. е. за присъждане допълнително на сумата 9 600 лв.
Всяка от страните оспорва молбата на другата страна по съображения в писмен отговор, съответно – от 11.08.2016 г., депозиран от касаторите и от 24.10.2016 г., депозиран от ответника по касация.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбите, данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбите са подадени в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Неоснователно е възражението на касаторите за недопустимост на молбата на ответника по касация, обосновано с липсата на представен списък по чл. 80 ГПК. Такъв списък от страна на ответното сдружение е представен по делото с депозираната от същия молба вх. № 5226 от 03.05.2015 г.
По основателността на молбите:
Настоящият състав намира, че молбите и на двете страни са неоснователни.
Възражението на касаторите за прекомерност на присъдените в полза на ответника по касация разноски е несвоевременно, тъй като е заявено за първи път в производството по чл. 248 ГПК. Искането на ответника за присъждане на разноски е направено в отговора на касационната жалба, като доказателства за извършването им, а именно – за заплатено адвокатско възнаграждение – са представени още на 16.03.2015 г. (с молба вх. № 3465 са представени фактура № 2800 от 26.02.2015 г. и извлечение от сметка в [фирма]). Следователно, независимо, че съгласно процесуалния закон не се предвижда изпращане на препис от отговора на касационната жалба на касаторите, при проявена обичайна грижа, същите са могли да направят възражението си за прекомерност преди произнасянето на ВКС по реда на чл. 288 ГПК. Пропускането на тази възможност има за последица преклудиране на възражението им по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователна е и молбата на ответника по касация за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за присъдените му разноски. С оглед обема на правната помощ, за която е уговорено адвокатското възнаграждение – „процесуално представителство пред касационната инстанция по гр. д. № 3602/2013г. на САС, 2 с-в” – и предвид обстоятелството, че касационното производство се е развило само в първата негова фаза (фазата по допускане на касационното обжалване), но не и във фазата по разглеждане на жалбата по същество, отговорността на касаторите за разноски следва да бъде ангажирана само за сумата, съответстваща на оказаната на ответника правна помощ за този етап от делото, т. е. за половината от заплатената от него сума за адвокатско възнаграждение. Оттук и изводът, че липсва основание за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за присъдените на ответника разноски.
По отношение евентуалното искане на касаторите молбата им да се счита за частна жалба:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда, в т.ч. и на Върховен касационен съд (ал. 2, изр. 2/, могат да бъдат подавани частни жалби само в две конкретно посочени хипотези – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определението по чл. 288 ГПК, с което Върховен касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване, не попада в нито една от посочените по-горе хипотези. Доколкото този акт нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, т.е. производството по неговото разглеждане и решаване, нито законът предвижда изрично обжалваемостта му, то атакуването на същия по реда на чл. 274 ГПК, в т. ч. и в частта за присъждане на разноски, се явява недопустимо. Поради това, депозираната срещу него частна жалба следва да бъде върната.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6686 от 29.06.2016 г. на касаторите Д. С. К., представлявана от своята майка В. С. З.-К., Е. К. Р., Н. А. Р., Н. Г. З. и С. В. З. и молба вх. № 7119 от 13.07.2016 г. на ответника по касация Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за изменение на определение № 460 от 15.06.2016 г. по т. д. № 982/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в частта за разноските.
ВРЪЩА депозираната от Д. С. К., представлявана от своята майка В. С. З.-К., Е. К. Р., Н. А. Р., Н. Г. З. и С. В. З. молба вх. № 6686 от 29.06.2016 г., поддържана като частна жалба срещу определение № 460 от 15.06.2016 г. по т. д. № 982/2015 г. в частта за разноските.
В частта, с която молба вх. № 6686 от 29.06.2016 г. (считана за частна жалба) се връща, настоящото определение има характер на разпореждане и може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от изпращане на препис на страните.
В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: