О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 15.07.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 1376/2016 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. С. от [населено място] срещу разпореждане от 05.02.2016 г. по ч. гр. д. № 5142/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от същото лице частна касационна жалба вх. № 333/11.01.2016 г. срещу постановеното по делото определение № 3631 от 15.12.2015 г.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е нищожно, недопустимо и неправилно. Според жалбоподателя, то е нищожно, тъй като е немотивирано, а недопустимо – тъй като е постановено преди съдът да се произнесе по отправеното от него искане, ако не бъде освободен от заплащане на държавна такса, молбата му-уточнение от м. януари 2016 г. да бъде придвижена като молба за бавност. Оплакването за неправилност е аргументирано с твърдението, че съдът неоснователно е преценил, че не са изпълнени дадените от него указания за отстраняване нередовността на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да върне частната касационна жалба на С. И. С. от [населено място], въззивният съд е приел, че постъпилото по делото уточнение от адвокат С. |С. – пълномощник на жалбоподателя не съдържа пълно изпълнение на дадените му указания за отстраняване нередовностите на тази жалба.
Обжалваното разпореждане е правилно.
С разпореждане от 15.01.2016 г. въззивният съд е дал изрични указания на подалия частна касационна жалба вх. № 333 от 11.01.2016г. С. С. да представи: изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, пълномощно за адвокат С. за процесуално представителство пред ВКС и доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС.
В изпълнение на дадените указания е депозирана молба вх. № 1005 от 25.01.2016 г., в която са посочени основанията за допускане на касационно обжалване и с която е представено пълномощно в полза на адвокат С. С. за осъществяване на представителство на жалбоподателя пред Върховен касационен съд. Не е изпълнено, обаче, указанието за заплащане на държавна такса. Поради това, независимо от изпълнението на останалите две указания, въззивният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките за връщане на частната касационна жалба.
Като неоснователно следва да бъде преценено оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на атакуваното разпореждане. Безспорно, същото е постановено, без делото да е изпратено на горестоящия съд за произнасяне по молбата на жалбоподателя „за бавност”. Това обстоятелство, обаче, не може да се отрази на допустимостта на акта, тъй като произнасянето по посоченото искане не е условие за неговата допустимост. Целта на молбата за определяне на срок при бавност е съдът да извърши дължимо от него процесуално действие своевременно. В случая дължимото от Софийски апелативен съд процесуално действие е администриране на подадената от С. С. частна касационна жалба, което включва също даване на указания за отстраняване на констатираните в нея нередовности и съответно – връщането й при неизпълнение на указанията. Следователно, с постановяване на обжалваното разпореждане съдът е изпълнил своите процесуални задължения и производството по администриране на частната касационна жалба е приключило.
Независимо от това, следва да се отбележи, че макар жалбоподателят да е нарекъл искането си „молба за бавност”, всъщност не се касае за такава, т. е. за определяне на подходящ срок за извършване на определено процесуално действие, по смисъла на чл. 255 и сл. ГПК. В молбата-уточнение от 25.01.2016 г. се съдържа искане да бъде „придвижена” като „молба за бавност, ако не се уважи искането за освобождаване от такса 15 лв.”, а не се твърди, че съдът не е извършил своевременно определено процесуално действие.
Неоснователно е и оплакването в настоящата частна жалба за нищожност на въззивното разпореждане поради липса на мотиви. Съдът е обосновал извода си, че указанията за отстраняване на нередовностите на депозираната от С. С. частна касационна жалба не са изпълнени в цялост, без да посочи кое конкретно е неизпълненото указание. Безспорно, това е пропуск, който обаче не води до нищожност на акта.
На последно място, не може да бъде споделен и доводът на частния жалбоподател, че обжалваното разпореждане е необосновано, тъй като същият е изпълнил всички дадени му указания. Освен, че по делото липсва представен документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., което именно е неизпълненото указание, признание за неизпълнението на това указание представляват съображенията в самата частна жалба, а също и в молбата-уточнение от 25.01.2016 г., свързани с твърдението, че страната е следвало да бъде освободена от заплащане на държавна такса.
С оглед всичко изложено, настоящият състав намира, че въззивното разпореждане е правилно.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 05.02.2016 г. по ч. гр. д. № 5142/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: