О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 20.10.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3364/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1034 от 02.05.2014 г. по в. т. д. № 3013/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 721 от 11.04.2013 г. по т. д. № 2842/2011 г. на Софийски градски съд, ТД, VІ-13 състав. С първинстанционния акт изцяло е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗК [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ за сумата 519 330.80 лв. – застрахователно обезщетение по договор от 01.06.2010г. за застраховка на имущество на юридическо лице за претърпени вреди от настъпило застрахователно събитие „кражба” на 240 мастербокса цигари.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания, тъй като при постановяването му съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства и не ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е достигнал до необосновани изводи относно предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател за заплащане на претендираното обезщетение. Излага подробни съображения срещу приетото от въззивната инстанция, че в случая е налице „изключен риск К1”, доколкото кражбата на стоките е извършена извън помещението, предназначено за тяхното съхранение. Според касатора, решаващият състав е тълкувал неправилно клаузата на чл.12.25 от Общите условия, като не е отчел обстоятелството, че дворът, в който са се намирали откраднатите стоки, също е част от застрахованата складова база и че кражбата е извършена чрез разрушаване на част от неговата ограда.
Като обуславящи допускането на касационния контрол с твърдението, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Представлява ли разрушаване и повреждане на преграда изрязването и премахването на част от ограда, направена за опазване и съхранение на застраховано имущество; 2. Може ли да се приеме, че стока, която се намира на територията на застрахована складова база, е извън обсега на застрахователното покритие; 3. Когато застрахователната полица третира „складова база”, включва ли се в това понятие дворното място и разположеният в него склад; 4. Трябва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, за да мотивира решението си и да посочи на какво основание приема за доказани едни твърдения, факти и обстоятелства, а други – не”. В подкрепа на заявеното основание за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на решения на ВКС, Търговска колегия, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на І г. о., решение № 32 от 08.11.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ІІ т. о., решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на І т. о. и решение № 86 от 18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касация – ЗК [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 13.08.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл. 208, ал. 1 КЗ, независимо от безспорно установения по делото факт на настъпило застрахователно събитие „кражба чрез взлом” на застрахованите в полза на ищеца с процесния застрахователен договор стоки (цигари), въззивният съд е приел, че отказът на застрахователя да заплати претендираното обезщетение е основателен. Този извод е аргументиран с наличието на изключен риск по смисъла на изричната клауза на чл. 13.25.1 от Общите условия към застрахователния договор, че не се обезщетяват вреди, когато застрахованите вещи не са в помещението, предназначено за съхраняването им. Посочената клауза е преценена като приложима поради обстоятелството, че откраднатите стоки са се намирали в собствен на ищеца камион, с който именно са откраднати, а не в „помещение”, предназначено за съхранението им. Като ирелевантен в тази връзка е счетен фактът, че камионът е бил паркиран в дворното място на ищеца, в което се намира складовата му база. Според съдебния състав, въвеждането на условието по чл. 13.25.1 – стоките да се съхраняват в помещение, предназначено за съхраняването им, е с оглед интереса на застрахователя и цели минимизиране на причините за настъпване на застрахователно събитие. И тъй като в случая открадната стока не се е намирала в помещение за съхранение, а е била натоварена в превозно средство, е направен извод, че това е факт, който макар и да не е обусловил пряко, в значителна степен е улеснил настъпването на събитието, т. е. налице е втората от изрично предвидените в чл. 211 КЗ хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение – неизпълнение на задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на конкретното дело. По отношение на първите два въпроса посочената предпоставка не е налице поради това, че въззивният съд не е приел нещо различно от твърдяното от самия касатор, а именно – разрязването на телената мрежа на оградата на дворното място, където е бил камионът със застрахованите стоки, е преценено като разрушаване/повреждане на преграда, от което е направен извод за настъпване на застрахователния риск „кражба чрез взлом”, а фактът, че стоките са се намирали в дворното място, сам по себе си, не е преценен като изключващ застрахователната закрила. По отношение на третия въпрос отсъствието на посоченото общо изискване произтича от обстоятелството, че същият изобщо не е бил предмет на обсъждане в мотивите на обжалвания акт – решаващият състав не е тълкувал съдържанието на понятието „складова база”, респ. дали дворното място е част от складовата база, а е обосновал извода си за наличието на изключен риск единствено с факта, че откраднатите стоки са се намирали в дворното място на ищеца, а не в „помещение, предназначено за съхраняването им”, в какъвто смисъл е клаузата на чл. 13.25.1 от Общите условия. Що се отнася до последния въпрос, същият няма характер на обуславящ, тъй като е относим към правилността на обжалвания акт. По своята същност, този въпрос представлява оплакване за немотивираност на постановеното от въззивния съд решение, дължаща се на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – порок, който представлява основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на акта, но е извън производството по допускането му до касация.
Освен общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на формулираните от касатора въпроси не е налице и допълнителната предпоставка на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като представената задължителна съдебна практика по приложението на чл. 211 КЗ е напълно неотносима към първите три въпроса, а по отношение на четвъртия въпрос – такава изобщо не е посочена. Оттук и изводът за недоказаност на твърдението на касатора, че счетените от него за релевантни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1034 от 02.05.2014 г. по в. т. д. № 3013/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: