О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 02.04. 2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 502/2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Красикапласт” АД (н.), [населено място] срещу определение № 70 от 20.02.2020 г. по ч. т. д. № 103/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от същото дружество частна жалба (наречена „възражение”) срещу определение № 2533 от 04.12.2019 г. по т. д. № 676/2011 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е разрешено на синдика да се разпореди със сумата 600 лв. от особената сметка на дружеството с цел изплащане на дължимото му възнаграждение за м. ноември 2019 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно с твърдението, че отказът на въззивния съд да се произнесе по възражението му е незаконосъобразен, доколкото не е съобразен с разпоредбата на чл. 423 ГПК, приложима и в производството по несъстоятелност по силата на чл. 621 ТЗ.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Красикапласт” АД (н.), [населено място] частна жалба срещу определение № 2533 от 04.12.2019 г. по т. д. № 676/2011 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е разрешено на синдика да се разпореди със сумата 600 лв. от особената сметка на дружеството с цел изплащане на дължимото му възнаграждение за м. ноември 2019 г., въззивният съд е приел, че обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове и затова по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, съгласно която постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, но само доколкото са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Определението е правилно.
Извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на обжалването е изцяло в съответствие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като с изменението на разпоредбата от 2010 г. /ДВ, бр. 101/2010 г./ е предвидено, че обжалването се осъществява „по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс”. Това препращане налага извода, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията по чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл. 274, ал. 1, т. 1 ТЗ/ или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани /чл. 274, ал. 1, т. 2 ТЗ/. Поради това, че определението, с което съдът по несъстоятелността е уважил молбата на синдика на обявеното в несъстоятелност търговско дружество за разпореждане с конкретно посочена сума от особената му сметка, не попада в нито една от двете хипотези, същото не може да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол, както правилно е приел и въззивният съд.
Що се отнася до разпоредбата на чл. 423 ГПК, на която се позовава частният жалбоподател, същата е абсолютно неприложима в настоящата хипотеза.
Поради изложените съображения, въззивното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 70 от 20.02.2020 г. по ч. т. д. № 103/2020 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ