О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София,06.06.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2592/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №1124 от 29.05.2015 г. по т. д. № 4666/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 3509 от 12.08.2014 г. по т. д. № 374/2013 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Л. А. М. Х. от В., Х. иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решението от 22.08.2013 г. на Общото събрание на съдружниците в [фирма] за изключването му като съдружник.
В касационната жалба се поддържа, че въззивният акт е неправилен на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода на съда за незаконосъобразност на решенията на процесното Общо събрание поради допуснати нарушения в процедурата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за свикването му и по чл. 126, ал. 3 ТЗ за отправяне на предупреждение до ищеца-съдружник за изключването му. Според касатора, становището на решаващия състав, че за изключването на съдружника е необходимо изрично решение на Общото събрание е в противоречие със задължителната съдебна практика, а становището за неспазване на срока за свикване на събранието е обусловено от неправилното тълкуване на нормата на чл. 12, ал. 1, изр. 3 от дружествения договор и несъобразяване на обстоятелството, че предвиденият в нея едномесечен срок за получаване на поканата е приложим само за редовното, но не и за извънредното Общо събрание, каквото именно е процесното. В касационната жалба са изложени подробни съображения и срещу извода за нередовно връчване на предупреждението за изключване на ищеца-съдружник по чл. 126 ТЗ предвид получаването му от лице (адвокат М. А.), за което липсват данни да е било упълномощено за това. В тази насока, касаторът поддържа, че релевантен за спора е единствено фактът, че ищецът е узнал своевременно за свиканото Общо събрание и е бил подготвен за същото, което се установява от предоставеното на адвокат А. пълномощно за участие в него. Релевирано е изрично оплакване и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводоствените правила при постановяване на обжалвания акт, изразяващо се в това, че съдът изобщо не е обсъдил основанията за изключването на ищеца като съдружник, а е ограничил проверката на първоинстанционното решение само до процедурата по свикването и провеждането на Общото събрание.
Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: „1. Липсата на решение на Общото събрание на дружеството за отправяне на предупреждение по чл. 126, ал. 3 от Търговския закон съставлява ли основание за отмяна на решение на Общото събрание на дружеството за изключване на съдружник; 2. При иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на Общото събрание за изключване на съдружник съдът длъжен ли е да преценява дали са били налице основанията за изключване на съдружника или е достатъчно да уважи иска само с констатацията за допуснати процедурни нарушения по свикването му; 3. Допустимо ли е в дружествения договор да се предвиди различен от предвидения в закона срок за свикване на Общо събрание, но само за редовно Общо събрание и какъв срок за свикване на извънредно Общо събрание се прилага в такава хипотеза”. По отношение на първите два въпроса се твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, съответно – в противоречие с решение № 56 от 08.09.20010 г. по т. д. № 472/2009 г. на ІІ т. о. и с решение № 124 от 28.09.2012 г. по т. д. № 905/2011 г. на ІІ т. о. (за първия въпрос) и в противоречие с решение № 171 от 14.03.2012 г. по т. д. № 860/2010 г. на ІІ т. о., решение № 124 от 28.09.2012 г. по т. д. № 905/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 126 от 08.07.2013 г. по т. д. № 943/2012 г. на ІІ т. о. (за втория въпрос). С твърдението за липса на съдебна практика е обосновано наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за третия поставен от касатора въпрос.
Ответникът по касация – Л. А. М. Х. от В., Х. – моли за недопускане на касационно обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 13.08.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изцяло изводите на Благоевградски окръжен съд за незаконосъобразност на взетото от Общото събрание на съдружниците в [фирма] решение за изключване на съдружника Л. А. М. Х.. Незаконосъобразността е аргументирана с допуснати нарушения по свикването на процесното Общо събрание, изразяващи се в нередовно уведомяване на съдружника за свикването му и по-конкретно – в получаването на поканата и предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ не лично от ищеца, а от лице, което не е надлежно упълномощено за това, както и в неспазване на установения в закона и дружествения договор срок за получаване на поканата. Въззивният съд е преценил, че процесуалната незаконосъобразност на атакуваното решение е достатъчно основание за уважаването на иска за отмяната му, без да е необходимо да се обсъжда неговата материална законосъобразност.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на единия от въпросите (третия) не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият изобщо не е обсъждан от въззивния съд. Видно от мотивите на обжалвания акт, основното съображение за незаконосъобразността на взетото от процесното Общо събрание решение е свързано с получаването на поканата за същото и на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ не от самия съдружник, а от неупълномощено за това лице. Следователно, изводът за допуснато процедурно нарушение по свикване на събранието не е мотивиран с неспазването на установения в чл. 12, ал. 1, изр. 3 от дружествения договор срок за уведомяване на живеещия в чужбина съдружник. Дори да се счете, че чрез извършеното от въззивния съд препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния акт, е възприето становището, че не е налице „екстремен случай” по смисъла на цитираната клауза от дружествения договор, то въпросът отново не би имал значение на обуславящ, доколкото, мотивите на окръжния съд не съдържат произнасяне относно срока за връчване на поканата при редовно и при извънредно Общо събрание, в какъвто смисъл именно е поставен въпросът. Отделно от изложеното, този въпрос е поставен само теоретично, без да е обвързан с конкретната клауза на дружествения договор, което го лишава от значимост за спора и съответно за допускане на касационния контрол.
Независимо,че отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, останалите два въпроса също не могат да обосноват допускане на касационното обжалване. Неоснователно е твърдението за противоречие на въззивния акт със задължителната практика на ВКС по въпроса за задължението на съда да обсъди както процесуалната, така и материалната законосъобразност на решението на Общото събрание, предмет на исканата отмяна. Единна и непротиворечива е практиката на ВКС (част от която е цитирана от самия касатор), че в производството по чл. 74 ТЗ съдът е длъжен да прецени както процесуалната, така и материалната законосъобразност на атакуваните решения на Общото събрание на съдружниците – задължение, което възниква, обаче, само ако процедурата по свикване на Общото събрание е спазена, тъй като неспазването на императивните изисквания за свикване и провеждане на същото, какъвто именно е и настоящият случай, е напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваните решения.
Що се отнася до първия поставен въпрос относно необходимостта от изрично решение на Общото събрание за отправяне на предупреждение за изключване на съдружника, действително е налице противоречие между въззивното решение и задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК, според която такова изрично решение на волеобразуващия орган не е необходимо. Независимо от това, обаче, посоченият въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като същият не е единствено обуславящ изхода на правния спор. Съдът е приел, че процесното Общо събрание е нередовно и на други самостоятелни основания, а именно – поради това, че предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ и поканата за свикване на събранието не са връчени лично на изключения съдружник и че не е спазен предвиденият в дружествения договор срок за уведомяването му. Следователно, предявеният иск по чл. 74 ТЗ би бил уважен и само на тези основания, дори да бе прието, че не е необходимо изрично решение на Общото събрание за отправяне на предупреждение за изключване. Оттук и изводът, че поставеният от касатора въпрос не е единственият, обусловил крайния правен извод на въззивния съд за незаконосъобразност на атакуваното решение на процесното Общо събрание.
Поради всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, с оглед липсата на искане от ответника по касация, съдът не се произнася по дължимостта на разноски на същия.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1124 от 29.05.2015 г. по т. д. № 4666/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: