О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 28.11. 2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 616/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „Б. И.” АД, [населено място] срещу решение № 65 от 09.01.2019г. по в. гр. д. № 3643/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І ГО, 6 състав решение № 2933 от 10.05.2018 г. по гр. д. № 2877/2016 г. в обжалваната негова част, предявените от Н. И. Ч., А. Д. Ч. и Н. Н. Ч., всички от [населено място], срещу дружеството-касатор искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от травматични увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 13.12.2015 г., са уважени съответно: за разликата над сумата 300 лв. до сумата 10 000 (грешно посочена сума 15 000 лв.) – за ищеца Н. И. Ч.; за разликата над сумата 500 лв. до сумата 8 000 – за ищцата А. Д. Ч. и за разликата над сумата 250 лв. до сумата 6 000 лв. – за ищеца Н. Н. Ч..
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Изразява несъгласие с размера на присъдените обезщетения на ищците, като счита, че с оглед тежестта на получените от тях увреждания, същите са прекомерни, позовавайки се на формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, като обосноваващи допускане на касационното обжалване са поставени въпросите: „1. Спазен ли е и приложен ли е принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело в съответствие с ППВС № 4/68 г.; 2. Даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на „справедливо“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, е ли в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е ППВС № 4/68 г.; 3. Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане”.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4/68 г., решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ІІ т. о., решение № 33 от 21.03.2015 г. по т. д. № 543/2014 г. на ІІ т. о. и решение № 36 от 08.03.2016 г. по т. д. № 507/2015 г. на І т. о.
Бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответниците по касация – Н. И. Ч., А. Д. Ч. и Н. Н. Ч., всички от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 06.03.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника Застрахователно дружество „Б. И.” АД, [населено място] за причинените на ищците неимуществени вреди за претърпените от тях болки и страдания от травматични увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 13.12.2015 г., а именно: наличие на сключена с „Б. И.” АД застраховка „Гражданска отговорност” за причинилия произшествието лек автомобил; извършено противоправно деяние от страна на застрахования делинквент-водач на лекия автомобил; вредоносен резултат (претърпени неимуществени вреди от ищците – болки и страдания от травматичните увреждания); причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат.
По отношение обаче дължимите обезщетения за неимуществени вреди въззивната инстанция е преценила, че присъдените на двама от ищците (А. Д. Ч. и Н. Н. Ч.) обезщетения в размер съответно 10 000 лв. и 15 000 лв. са завишени. След задълбочен анализ на конкретните увреждания на всеки от ищците, времето за възстановяването им и отражението върху психоемоционалното им състояние, установени от заключенията на изслушаните по делото медицински експертизи и от свидетелските показания, решаващият състав е приел, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД представляват съответно: сумата 10 000 лв. – за ищеца Н. И. Ч. (както е приела и първата инстанция), сумата 8 000 лв. – за ищцата А. Д. Ч. и сумата 6 000 лв. – за ищеца Н. Н. Ч.. Поради това, след частична отмяна на първоинстанционното решение, предявените от А. Д. Ч. и Н. Н. Ч. искове за отхвърлени съответно: искът на А. Д. Ч. е отхвърлен за разликата от 8 000 лв. до присъдената й сума 10 000 лв., а искът на Н. Н. Ч. е отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до присъдената му сума 15 000 лв. По отношение на ищеца Н. И. Ч. първоинстанционното решение е потвърдено.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Начинът, по който са формулирани въпросите, сочи, че отговорът на същите предполага проверка на правилността на изводите на въззивния съд, т. е. дали определените обезщетения за неимуществени вреди са в съответствие със закона и задължителната съдебна практика. Освен това, въпросите, свързани с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не могат да обосноват допускане на касационното обжалване и поради отсъствие на твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Видно от мотивите на въззивния акт, съдът е определил размера на дължимите на ищците обезщетения в съответствие с указанията, дадени в цитираното постановление на ВС, като е съобразил специфичните за случая обстоятелства, а също и конкретните икономически условия в страната към момента на процесното ПТП, които съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС са един от критериите при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Що се отнася до обстоятелството, че при едни и същи критерии съдилищата определят различни размери на обезщетенията, следва да се отбележи, че това е резултат от разликата във фактите при всеки отделен случай.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, касаторът е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК с твърдението, че очевидната неправилност на въззивното решение се дължи на несъответствие на присъдените обезщетения с действителния обем на претърпените вреди, т. е. същата е отъждествена с неправилността на въззивното решение по изложените в касационната жалба оплаквания, която подлежи на проверка само при вече допуснат касационен контрол.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от касаторите адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 462.20 лв. (с ДДС).
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 65 от 09.01.2019г. по в. гр. д. № 3643/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат Н. Д., Шуменска адвокатска колегия, с адрес на дейността: [населено място], [улица], офис 4, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1462.20 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и два лева и двадесет стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: