О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
С., 22.07.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3045/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу решение № 281 от 18.02.2014 г. по гр. д. № 2063/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-4 състав решение № 971 от 15.02.2012 г. по гр. д. № 1171/2004 г. за осъждане на дружеството-касатор да заплати на Й. Д. Д. от [населено място], като наследник на първоначалния ищец М. Й. Д., регистрирана като [фирма], на основание чл. 390, ал. 1 ТЗ (отм.) сумата 24 119 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка „Щети на имущество”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на събитието (пожар) – 12.09.2000 г. – до окончателното й изплащане.
Касаторът моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част като неправилно поради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за дължимост на претендираното застрахователно обезщетение с твърдението, че ищецът не е доказал да е собственик на погиналото застраховано имущество, доколкото по делото е безспорно, че той е негов наемател.
Като обосноваващи допускане на касационно обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, касаторът поставя въпросите: „1. При договор за застраховка на имущество кой е носителят на материалното право да получи застрахователното обезщетение при настъпило застрахователно събитие – собственикът, чието имущество е застраховано, или третото лице; Ако и трети лица имат право, кои са те; 2. Ако е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка с покрит риск погиване на застрахованото имущество и настъпи застрахователно събитие, кой е материалноправно легитимиран да предяви иск за обезщетението и следва ли да докаже в условията на пълно доказване обстоятелството, че е собственик на погиналото имущество; 3. Може ли да бъде уважен иск за заплащане на обезщетение по застраховка на имущество, ако ищецът не е доказал да е собственик на погиналото застраховано имущество дори и да е страна по застрахователния договор”. Касаторът поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 136 от 30.08.2013 г. по т. д. № 1015/2010 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касация – Й. Д. Д. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне в сила на въззивното решение в атакуваната му част, по съображения, изложени в писмен отговор от 23.06.2014 г. Прави възражение и за недопустимост на касационния контрол с оглед обжалваемия интерес.
Третото лице-помагач – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на касационния контрол. Независимо от обстоятелството, че искът е предявен преди влизане в сила на новия Граждански процесуален кодекс, доколкото касационната жалба е подадена след влизането му в сила, релевантна за преценката за допустимост на касационното обжалване е новата процесуланоправна уредба – чл. 280, ал. 2 ГПК, а не отменената такава – чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.) – извод, който следва от разпоредбата на § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК (2008 г.). С оглед на това и предвид цената на предявения иск (над установения в закона лимит за търговските дела), подадената от ЗД [фирма] касационна жалба е допустима.
За да прецени за основателен предявеният иск по чл. 390, ал. 1 ТЗ (отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение по договор от 09.07.2000 г. за имуществена застраховка „Щети на имущество”, въззивният съд е приел за доказано, че при настъпилото на 12.09.2000г. застрахователно събитие „пожар” в стопанисвания от сключилия договора за застраховка ищец [фирма] ресторант „Хъшовете” в [населено място] е погинало имущество, собственост на посочения търговец-наемател на обекта, което съгласно заключението на допълнителната комплексна експертиза е на стойност 34 120 лв. С оглед обаче на факта, че с влязло в сила решение от 14.01.2003 г. по гр. д. № 850/2001 г. на СГС, по предявен от същия търговец частичен иск му е била присъдена сумата 10001 лв., Софийски апелативен съд е уважил претенцията само за сумата 24 119 лв., т. е. за разликата между присъдената вече сума 10 001 лв. и цялата стойност на погиналото имущество. Отхвърлянето на иска за останалата част до пълния му предявен размер 85 084 лв. е аргументирано с липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца [фирма], доколкото погиналият обект (ресторант) и част от инвентара в него не са собственост на търговеца-наемател, а на третото лице-помагач [фирма]. В тази връзка въззивният съд е съобразил решение № 136 от 30.08.2013 г. по т. д. №[ЕИК] г. на ВКС, ІІ т. о., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу Застрахователно дружество [фирма], [населено място] иск по чл. 390, ал. 1 ТЗ (отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение за погиналото при процесното застрахователно събитие имущество, собствено на посоченото дружество.
С оглед мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси не могат да бъдат определени като „обуславящи” изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са относими изцяло към правилността на въззивното решение. Отговорът на въпроса, дали ищецът е собственик или не на погиналото имущество, предпоставя преценка на събраните по делото доказателства, която, съгласно указанията в цитирания тълкувателен акт, е предоставена в изключителната правораздавателна компетентност на съда по съществото на спора и е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му. Освен това, отсъствието на общата предпоставка произтича и от факта, че обжалваният акт изобщо не съдържа произнасяне по релевираните във въззивната жалба на застрахователното дружество доводи за недоказаност на собствеността върху вещите, за които е присъдено застрахователно обезщетение. Липсата на произнасяне, обаче, не е релевирана нито като оплакване в касационната жалба, нито във връзка с нея е поставен процесуалноправен въпрос, обосноваващ допускане на касационното обжалване.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, без да е необходимо да се преценява дали е налице противоречие между въззивното решение и посоченото от касатора решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по спор между настоящия касатор и третото лице-помагач [фирма].
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не са ангажирани доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 281 от 18.02.2014 г. по гр. д. № 2063/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: